Мая Стоицева: Затворен, сега всеки може да влезе в обувките на хората с увреждания

В отворено писмо, изпратено до Националния оперативен щаб, министрите на здравеопазването и на труда и социалната политикародители от мрежата „Мостове“ и Гражданска инициатива „Системата ни убива всички“ настояват да бъде обсъдена възможността в определено време страдащите от аутизъм, ментални и психически заболявания да могат да излязат на разходка, тъй като затварянето им между четири стени води до тежки емоционални и поведенчески проблеми.

Смятаме, че ситуацията в момента може да задълбочи по лош начин тяхното състояние, каза пред „Хоризонт” Мая Стоицева, майка на момче с увреждания. Тя е едно от знаковите лица на гражданската инициатива "Системата ни убива", по професия е експерт по социални дейности и мениджър в германска клиника.

„Това, което написахме в писмото е – съзнаваме, че за всички ограниченията не са лесни, но си даваме сметка, че и за психично здрав човек да стои вкъщи толкова време е трудно. Вече имаме сигнали от родители, които са затворени между стените на апартаментите си с порасналите си деца. Една майка, плачейки каза – ако останем повече време вътре, той ще ме убие, тя е сама с порасналото си момче -  един прекрасен младеж, но изолацията не му се отразява добре.”

В някои държави вече са взети мерки в тази насока, посочи Мая Стоицева. В Испания например има специални карти, в които проблемът на детето е обозначен, и срещу които може да се излиза.

„Тук не говорим за това да се мотаем цял ден по улиците, говорим за възможност в рамките на някакви ограничения да могат да са навън хората с такива проблеми”, коментира Стоицева. 

"На фона на това, че всички други деца са затворени, не искаме да звучим като – „искаме някакви специални привилегии” и „пак ли тия хора с увреждания”. Това е ситуация, в която всеки един човек, който няма някакво увреждане, може да усети какъв е проблемът на всички майки и не само, които стоят вътре затворени вътре с децата си поради физически ограничения на средата. Сега всички можем да си дадем сметка по-ясно и да влезем в обувките на тези, които цял живот не могат да излязат.”