Жана Попова: Журналистите си припомниха правила, които бяха забравени

Това каза за БНР Жана Попова - преподавател по телевизионна и радиожурналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация:

„Смятам, че сега е моментът обществените медии наистина да започнат да се отварят към различни групи. Това се случи например с превода на жестомимичен език във всичките му информационни форми в БНТ. Мисля, че трябва да се случи и с новините на различни езици“, допълни Попова и акцентира върху необходимостта от достъпна информация на турски и на ромски език.

За категоричността на генерал Мутафчийски да стои зад конфиденциалността на заболелите

„Нямаше да се получи, ако отсреща не стояха хора, които разбират това. Ние виждаме къде се пропуква това разбиране - в част от сайтовете например може да видите, че  продължава сензационност на това, което може да се случи. Хубавото наистина е, че информацията този път не е давана.  Трябва да му бъде признато на професор Мутафчийски, че в крайна сметка успява да удържи този натиск, защото със сигурност от някои от сайтовете той присъства - например въпросите, които чувам на брифингите кой е болен от президентската сграда или в правителството. Просто не му е времето за такива въпроси“.

Попова отличи и три групи журналисти, според въпросите, които задават:

„Едните са тези, които все пак искат да питат и за фризьорките… От друга виждам през брифингите една страхотна злоупотреба от страна на  - дори не бих ги нарекла журналисти - онези „задавачки на въпроси“, които се опитват през цялото време да показват нивото си на мислене, точно когато ние, от нашите домове, имаме нужда да чуем всъщност в момента в България може ли да се контролира ситуацията. Въпросите на тези са предимно за това как да извадят клюка. Все още продължава това, а нас ни интересува дали знанието, информацията може да ни помогне да контролираме кой влиза в болницата и кой излиза... Третата група остават онези журналисти, които са задължени да говорят за хинина и за това кой колко дози е купил. Това е абсолютно излишно в такава ситуация. Получава се там някъде срив. Дори самият професор е готов да направи компромиси тук, защото пък трябва да насърчава благотворителността. Но все пак журналистите подават въпросите“.

Относно пускането на целите брифинги в ефир или онлайн, Попова коментира: „Не мисля, че е журналистика“. Тя даде за пример Германия, където важните послания от речите биват резюмирани веднага.

Попова коментира, че не дистанционната форма на обучение е проблем за ВУЗ-овете, „а по-скоро това, че тя убива една важна част от преподаването – дискусиите. Това много ми липсва“.