В момента светът се организира наново. Започва ново бъдеще. Сегашната криза с коронавируса просто ни показа, че сме прекалено глобални, прекалено свързани и зависими един от друг. Ние, футуролозите, вече говорим за глокализация, т.е. обвързване на глобализацията с локалната, местната икономика. Това каза пред БНР д-р Даниел Детлинг, политолог и футуролог, директор на института за анализи на бъдещето в Берлин.
„За времето след пандемията има два сценария - добър и лош. Лошият в момента го живеем - всеки е настръхнал срещу всеки, егоистично се опитваме да оцелеем... Добрият сценарий предвижда свят, в който сме по-задружни, както в рамките на собствената държава, така и глобално“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
„Никой не може да предвиди бъдещето едно към едно. Това се опитват да постигнат прогнозите. Затова предпочитам да говоря за възможни сценарии, защото те са избор, който стои пред нас. Никой няма да избере лошия сценарий, нали? А бъдещето всъщност го носим в себе си, в умовете си“.
Това казва д-р Даниел Детлинг, който съветва политици, партии и бизнесмени. С него разговаря Весела Владкова.
- Как ще изглежда бъдещето след пандемията?
- Както винаги, и за времето след пандемията има два сценария - добър и лош. Лошият в момента го живеем - всеки е настръхнал срещу всеки, егоистично се опитваме да оцелеем, всеки се бори да запази работното си място. А в по-широк смисъл сме свидетели на противопоставянето между Европа и Америка, на Америка срещу Китай.
Добрият сценарий предвижда свят, в който сме по-задружни, както в рамките на собствената държава, така и глобално. Очевидно в бъдеще за предпазването ни от пандемии, глобални зарази и справянето с тях светът има нужда от общи правила и повече взаимопомощ. Когато говорим за изработването на ваксина например очевидно отделните държави не могат да се справят сами, нужно е да обединим сили. Аз съм оптимист и ми се иска да осъществим добрия сценарий.
- Посланията на политиците обаче, поне засега, са продиктувани по-скоро от национален егоизъм в стила на американския президент „Америка на първо място“. Доналд Тръмп дори се опита да купи германска фирма, която работи по създаването на ваксина срещу новия коронавирус. Китай се опитва да постави Съединените щати на колене, спирайки доставките на медикаменти. А европейски компании обмислят връщането на производства обратно на Стария континент. Какво означава всичко това за глобализацията, в която се кълняхме, д-р Детлинг?
- В момента светът се организира наново. Започва ново бъдеще. Корона кризата е по-голям шок от финансовата криза от преди 12 години. Просто много хора са лично засегнати. Коронавирусът е конкретна заплаха. Финансовата криза беше нещо, което хората трудно си представяха, не можеха да пипнат и да видят с очите си. Така че корона кризата променя личния ни живот, личното ни бъдеще и личността ни. Има несигурност в целия свят и тя няма да изчезне с един замах, а ще ни придружава още дълго време. Тази несигурност ще промени политиката, икономиката и обществото.
Изведнъж виждаме, колко неща, които познавахме на теория, са осъществими в реалния живот. Оказа се, че можем да работим добре от вкъщи, че децата могат да учат дистанционно, че можем да общуваме повече с близките си, със съседите. Оказа се, че ако всички преследваме обща цел, можем да я постигнем. Това включва спестяване на енергия, ресурси и пари.
- Живеем в социална изолация. Кризата сега е здравна и социална, но скоро ще се превърне и в икономическа. Какво можем да научим за бъдещето от корона кризата?
- Социалната криза ме изпълва с оптимизъм - вижте, колко солидарни станаха хората! Въпреки социалната дистанция, която трябва да спазваме, много хора се организираха и помагат на възрастните, събират средства за болници, шият маски. И в дигиталния свят си станахме много по-близки с хора от всички краища на света.
А в икономиката въпросът е дали ще съумеем да вложим всички отпуснати милиарди по най-правилния начин, така че след отминаването на пандемията да изградим един по-устойчив свят - както в областта на здравеопазването, така и по отношение на климата. Трябва да инвестираме повече в екология, в иновации, защото те ще ни пренесат в едно по-добро бъдеще. В този смисъл можем да използваме кризата, за да излезем от нея по-силни.
- Животът ни значително забави темпото, до скоро мнозина от нас със сигурност са се оплаквали от забързания начин на живот, от изтощение и изхабяване. Природата ли си отмъщава, д-р Детлинг?
- Дали природата си отмъщава не знам, но със сигурност става дума за реакция на хипербързия начин на живот, който водим. Дори и привържениците на глобализацията са разколебани, дали все още вървим по правилния път. Ние, футуролозите, вече говорим за глокализация, т.е. обвързване на глобализацията с локалната, местната икономика. Защото хората търсят благоденствието не само в широкия свят, а и на местно ниво; не само в мегаполисите, а и на село. А сегашната корона криза просто ни показа, че сме прекалено глобални, прекалено свързани и зависими един от друг.
- Всички се надяваме, че скоро ще имаме ваксина. Дали това ще ни успокои, така че да се върнем към познатия ни досега начин на живот?
- Когато се появи ваксина - а ние се надяваме да е скоро - това със сигурност ще ни даде глътка въздух, но корона кризата ще остави трайни следи в нас. Ще ни направи по-дълбокомислени, по-солидарни, по-социални, по-отговорни към климата, а всичко това е радикална промяна спрямо досегашния ни начин на живот.
- Какво прави корона кризата с политическия елит? Изискват ли такива времена нов тип политици, д-р Детлинг?
- Политиците също се променят пред очите ни. Стават по-сговорчиви, загърбват популистките послания и решения, изобщо популистите губят почва под краката си. Забелязвам, че и социалните мрежи станаха по-кротки и по-конструктивни. Намаля омразата в интернет. Надявам се, че тази смиреност ще има дълготраен ефект.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров призова общините да се възползват от предоставените над 7 милиарда лева за общински проекти по програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за до 2026 г. за намаляване на загубите във водопреносната мрежа. "Силно препоръчвано на местната власт, особено на кметовете..
Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд на страната с искане за анулиране на резултатите от вота на 24 ноември, съобщават местни медии. Президентските избори в северната ни съседка бяха спечелени изненадващо от независимия кандидат, известен с проруските си и антинатовски позиици Калин Джорджеску, който получи..
На официална церемония в Ректората на Софийски университет "Св. Климент Охридски" бяха обявени трите победителки в 14-ото издание на Националната програма "За жените в науката". Всички те получиха по 5000 евро награда за подпомагане на кариерното им развитие. "За жените в науката" е инициатива на Националната комисия за ЮНЕСКО - България, Софийския..
Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София, съобщиха от МВР. Няма причини за притеснение, допълниха от вътрешното министерство. Проверката вече е приключила. Рентген е засякъл взривни вещества в пратки на куриерска фирма в София По-рано тази вечер беше задействана апаратура за откриване на опасни..
При предсрочно прекратяване на договорите с мобилните оператори клиентите вече ще дължат само стандартната неустойка в размер до три месечни вноски. Начисляваните досега допълнително лихви за неизползваните от абонатите отстъпки за времето до изтичането на договора са неравноправни условия, които трябва да отпаднат до един месец, съобщиха от..
Българи от Западните покрайнини поставиха черна кърпа върху бюста на Васил Левски в Босилеград по случай 105-ата годишнина от Ньойския дотовор, с който над 200 000 българи остават извън границите на България. Босилеградчани отпътуваха днес за София за участие в митинга по повод годишнината от Ньойския договор в София. В Босилеград решиха по този..
От Войнишкия лъв при НДК тръгва шествие "Български марш", организирано от ВМРО по повод 105-годишнината от подписването на Ньойския договор. Тук звучи "Шуми Марица", чуват се и тъпани, виждат се и български знамена. В деня, в който през 1919 година е подписан Ньойският договор, членове и симпатизанти на ВМРО се събраха пред Войнишкия паметник в..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..