Иглика Трифонова: Кризите изискват смирение, а не всепозволеност

Кризите винаги изискват смирение, нещо на което изобщо не сме готови. За Бога, наистина трябва да се смирим, каза в интервю за БНР кинорежисьорът Иглика Трифонова, коментирайки ситуацията с коронавируса.

„Трябва да се пренастроим във всички посоки и да превърнем злото в някакъв вид качество. Звучи помпозно, може би като клише, но това е така“, каза тя в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

 „Наблюдавам ситуацията в България и не мисля, че до този момент има някаква опасност за нашите същински граждански свободи. По скоро виждам времето като лакмус за това колко борейки се за свободите си, сме отишли надалеч“, каза тя за дилемата, за която се говори в Европа и света - живот и здраве или гражданските права и свободи.

„Ние, които излязохме от една форма на диктатура, още по-ревностно се борим за правата си, но като че ли сме отишли в посока „Аз имам права, но нямам задължения“ и е страшно важно да преоценим в момента това“, каза кинорежисьорката.

Тя посочи, че е впечатлена от начина, по който правителството, щабът се държи, в момента струва ми се адекватно, но обърна внимание на друг проблем в българската народопсихология – „да убиваме авторитетите си, бог знае защо“.

„В момента на предна линия са едни образовани хора, за мен лекарят е нещо много високо. Трябва да се вслушваме в тези, които знаят повече от нас. Ситуацията го изисква. Защото истеричното търсене на правата и свободите ни, понякога наистина отива твърде далеч“.

Според нея трябва да започнем да мислим по друг начин

„Едни преосмислят живота си, други – все още не могат да го направят. Не разбирам тази арогантност, например има българска група, отишли на екскурзия в Сенегал… а след това истерично искат помощ да бъдат прибрани. Трябва да мислим, че всяко наше решение може да се отрази на живота на десетки хора. И това е много висока цена“.

„Някой пък се сърдеше, че бил изпъден от банка, защото бил без маска и това нарушавало правата му… За Бога, за какви права, смешно и нелепо е в случая“.

„Дано да търсим и да си даваме отговори на важните уроци, които сега ще ни се наложи да научим, може би на тежка цена. Дано да се случи, защото това е смисълът на изпитанието – да проумееш и да живееш по друг начин впоследствие, а не в една, както Достоевски го нарича, всепозволеност, каза Иглика Трифонова.

Според нея природата едва ли ни отмъщава.

„Но тя ни показва колко е по-голяма от нашите представи за правата ни, за политиката ни, за свободите ни. Показва ни го за пореден път и трябва да го проумеем“.

Кинорежисьорката прогнозира, че „когато излезем от тази криза, ще се появят няколко много дълбоки филми, а не като холивудските, които се пързалят по сюжета и го използват като атракция. Филми за страха, за объркването, за катарзиса“

„Много от моето поколение, а и това преди него не са преживявали подобни кризи, а те винаги намират място в сериозното изкуство, но искат малко дистанция. След големи кризи всички знаят, че идват едни от най-големите достижения, и в културата“.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.