Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Виолета Желязкова: Човекът също пренася вируси върху дивите животни

Снимка: БГНЕС

"Нововъзникващи инфекциозни заболявания в дивата природа - кои са виновните" е лекция от поредицата "Нови заболявания, далечни пътувания и прилепи". Лекцията бе представена онлайн от Виолета Желязкова в Националния природонаучен музей в София.

Заразата от COVID-19 е поредното заболяване, което се пренася от дивата природа.

"Това като цяло се е случвало винаги и ще продължи да се случва. Към момента около 60% от нововъзникналите инфекциозни заболявания в човешката популация по света са именно с животински произход", подчерта в предаването "Хоризонт до обед" Виолета Желязкова, пещерняк, докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

Проблемът с пренасянето на зараза е, че човек навлиза в местообитанията на дивите животни. Възможно е да се пренесе вирус и от човек върху дивите животни, уточни специалистът.

"Когато ние търгуваме с диви животни или с дървен материал, изобщо с всякакви продукти от дивата природа, ние пренасяме цяла вселена от микроорганизми. В повечето случаи не си даваме сметка за това".

Прилепите са резервоар на много голямо разнообразие от коронавируси.

"Интересното при прилепите е, че те имат особености в имунната система, които им позволяват да са носители на вируси, без непременно да боледуват сериозно от тях", допълни експертът.

Дали прехвърлянето на коронавирус е станало чрез консумация на суров прилеп или чрез междинен гостоприемник, не е ясно. Виолета Желязкова изследва болест, известна като "болест на белия нос" при прилепите.

"Това е болест, от която могат да страдат само прилепите, защото тя се причинява от една гъбичка. Ние я наричаме белоносата гъба, която е студенолюбива, т.е. тя при температура над 20 градуса изобщо не расте. Прилепите боледуват от нея, защото те зимата изпадат в състояние на хибернация, т.нар. зимен сън. При това състояние техните физиологични функции са сведени до минимум  и телесната им температура спада до няколко градуса. Всъщност тогава заразата се развива", разказа Виолета Желязкова.

Хората неволно са разнесли белоносата гъба по света. Тя нормално се среща в Европа и в Азия и тъй като патоген и гостоприемник са съжителствали дълго, прилепите вече не умират от гъбата, защото са се адаптирали един към друг.

"Докато в Северна Америка, където гъбата скоро е привнесена, и това по всяка вероятност се е случило от човек, защото самите прилепи почти не е възможно да прелетят Атлантическия океан, или ако това се случва, се случва изключително рядко, но в САЩ прилепите нямат имунитет срещу болестта на белия нос. Те не са се срещали с нейния причинител преди и наблюдаваме масова смъртност", поясни  изследователят.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Натали Петрова-директор на фестивала

В Банско започва най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения

Най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България предлага на публиката неповторим формат с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75 филмови премиери от 39 държави, 16 презентации, срещи и дискусии с най-големите легенди със световни имена от света на планинарската..

публикувано на 17.11.24 в 05:30

Финансите ще са ключовата тема на 29-ата климатична конференция

29-ата световна конференция за климатичните промени започва днес в азербайджанската столица Баку. На форума се очакват около 100 световни лидери, а ключова тема ще бъдат финансите, свързани с климатичните промени и последствия. Около 50 хиляди правителствени представители, инвеститори и активисти ще се съберат на събитието, което вече е..

публикувано на 11.11.24 в 00:05

СЗО настоя здравето да бъде основен елемент от климатичните политики

СЗО призова за прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива и поставянето на здравето в центъра на всички климатични преговори, стратегии, политики и планове за действие. Само така ще бъдат спасени човешки животи и ще се гарантира здравословно бъдеще за бъдещите поколения, подчертават от организацията. Преди започването на 29-ата световна..

публикувано на 10.11.24 в 00:22
Морската градина в Бургас

МОСВ отбелязва деня на биосферните паркове и резервати

За трета поредна година Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури отбелязват 3 ноември като Международен ден на биосферните паркове и резервати, обявени по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Датата е избрана през 2021 г. с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Инициативата за честване..

публикувано на 03.11.24 в 07:48
Дъждосвирцова птица

Омайното сем. Дъждосвирцови от Оман

Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме..

публикувано на 28.10.24 в 09:34

Конференция на ООН в Колумбия ще опита да спре изчезването на видове

Решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа – така определят експертите започващата днес  в Колумбия среща на върха на ООН за биоразнообразието. Форумът в Кали ще събере около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи и представители на коренни общности и..

публикувано на 21.10.24 в 03:51
Акцията, проведена преди година

Десислава Микова: Институциите са безсилни да спрат замърсяването от въглища

Преди година активисти на "Грийнпийс" изписаха върху охладителна кула на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград думата "престъпление" на английски. Година по-късно хроничните нарушители остават безнаказани. Институциите са безсилни да прекратят порочния кръг на замърсяването . Централата в Димитровград не е единственият пример, коментира пред БНР..

публикувано на 18.10.24 в 10:28