Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Виолета Желязкова: Човекът също пренася вируси върху дивите животни

Снимка: БГНЕС

"Нововъзникващи инфекциозни заболявания в дивата природа - кои са виновните" е лекция от поредицата "Нови заболявания, далечни пътувания и прилепи". Лекцията бе представена онлайн от Виолета Желязкова в Националния природонаучен музей в София.

Заразата от COVID-19 е поредното заболяване, което се пренася от дивата природа.

"Това като цяло се е случвало винаги и ще продължи да се случва. Към момента около 60% от нововъзникналите инфекциозни заболявания в човешката популация по света са именно с животински произход", подчерта в предаването "Хоризонт до обед" Виолета Желязкова, пещерняк, докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

Проблемът с пренасянето на зараза е, че човек навлиза в местообитанията на дивите животни. Възможно е да се пренесе вирус и от човек върху дивите животни, уточни специалистът.

"Когато ние търгуваме с диви животни или с дървен материал, изобщо с всякакви продукти от дивата природа, ние пренасяме цяла вселена от микроорганизми. В повечето случаи не си даваме сметка за това".

Прилепите са резервоар на много голямо разнообразие от коронавируси.

"Интересното при прилепите е, че те имат особености в имунната система, които им позволяват да са носители на вируси, без непременно да боледуват сериозно от тях", допълни експертът.

Дали прехвърлянето на коронавирус е станало чрез консумация на суров прилеп или чрез междинен гостоприемник, не е ясно. Виолета Желязкова изследва болест, известна като "болест на белия нос" при прилепите.

"Това е болест, от която могат да страдат само прилепите, защото тя се причинява от една гъбичка. Ние я наричаме белоносата гъба, която е студенолюбива, т.е. тя при температура над 20 градуса изобщо не расте. Прилепите боледуват от нея, защото те зимата изпадат в състояние на хибернация, т.нар. зимен сън. При това състояние техните физиологични функции са сведени до минимум  и телесната им температура спада до няколко градуса. Всъщност тогава заразата се развива", разказа Виолета Желязкова.

Хората неволно са разнесли белоносата гъба по света. Тя нормално се среща в Европа и в Азия и тъй като патоген и гостоприемник са съжителствали дълго, прилепите вече не умират от гъбата, защото са се адаптирали един към друг.

"Докато в Северна Америка, където гъбата скоро е привнесена, и това по всяка вероятност се е случило от човек, защото самите прилепи почти не е възможно да прелетят Атлантическия океан, или ако това се случва, се случва изключително рядко, но в САЩ прилепите нямат имунитет срещу болестта на белия нос. Те не са се срещали с нейния причинител преди и наблюдаваме масова смъртност", поясни  изследователят.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Млад планинар" – възпитание в ценности чрез природата и историята

Сдружение „Млад планинар“ обединява деца и младежи в едно уникално пътуване през българската природа, история и културни традиции. Организацията не само че ги запознава с най-високите върхове на страната, но и ги приобщава към важни исторически събития и обекти. Това не е просто планинарска инициатива – това е мисия за възпитание на бъдещите поколения в..

публикувано на 23.11.25 в 07:10
Десислава Микова

Десислава Микова: 45 000 души в Димитровград са заложници на хронично замърсяване

Има пряка връзка между работата на ТЕЦ "Марица 3" и замърсяването на Димитровград със серен диоксид. Това заяви пред БНР Десислава Микова от "Грийнпийс" – България. Неизменно, откакто централата възобнови работа през 2021 г., когато включи своите мощности, се отчитат високи стойности на серен диоксид в града. Ни най-малко не е изненада..

публикувано на 18.11.25 в 10:45

Нараства делът на електромобилите. Как това променя картината на мобилността?

В България и Румъния има едва 1,2 зарядни станции на 100 километра , а само в Хамбург има повече станции от България и Словакия, взети заедно. За сравнение – в Дания има 96 зарядни станции на 100 км, а в Нидерландия – 81. Голяма част от бензиностанциите в страната започнаха да се оборудват със зарядни станции за електромобили. В..

публикувано на 17.11.25 в 11:11

Как спасиха езерото Сребърна от пресъхване?

Над 3 милиона кубични метра вода са постъпили в езерото Сребърна при акцията по принудително препомпване от река Дунав. Така бе предотвратено пресъхването на резервата в периода на екстремни горещини през лятото. В момента нивото на водата е около 80 сантиметра. Ако зимата е с повече валежи, екоекспертите очакват стабилизиране на..

публикувано на 13.11.25 в 11:40
Ивелин Михайлов

"Величие" се застъпи за правото на чиста околна среда

В декларация лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов отправи критики към политиките за околната среда и управлението на екологичните проблеми в страната. Той посочи случаи на нарушения, свързани със замърсяване на питейната вода във Върбица и изливане на отпадъчни води в язовир "Тича". Документът бе оповестен преди изслушването на външния..

публикувано на 06.11.25 в 11:01

Стари отоплителни уреди ще бъдат заменени с екологична алтернатива в Монтанско

От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..

публикувано на 23.10.25 в 00:50

Райони от Африка и Азия не разполагат с метеорологични служби. Обсъждат интегрирането им

Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..

публикувано на 22.10.25 в 11:14