Опрощаването на държавни дългове може да спаси десетки милиони евентуални жертви на Covid-19

Епицентър на кризата с коронавируса към момента е най-развитата част от света. Европа отчита най-много жертви на заболяването, а най-голямата световна икономика, тази на Съединените щати, е тотално блокирана заради рекордния брой потвърдени случаи там. След като години наред глобализацията и свободното придвижване на хора и стоки генерираха богатства за Западния свят, коронавирусът показва обратната рискова страна.

Докато анализаторите треперят над индексите на Уолстрийт, а европейските страни пренаписват бюджетите си, наистина трагичният етап от пандемията може би тепърва предстои. Какво ще се случи, когато болестта, затруднила най-развитите здравни системи, се прехвърли към най-затруднените? По изчисления на Кралския колеж в Лондон коронавирусът може да вземе десетки милиони жертви, именно когато сериозно навлезе в Третия свят. А този етап вече започва.

Поради тази причина от организацията Оксфам предложиха Глобален здравен план, предполагащ безвъзмездна финансова помощ и опростяване на държавен дълг на бедните страни, за да успеят те да се справят с настъпващата при тях криза. Ще е възможна ли обаче глобална солидарност в момент, в който западните правителства извънредно разпределят всичките си налични средства? Има ли потенциал безпрецедентната глобална криза да промени някои константи в съвременната икономика?

По тези въпроси Константин Мравов разговаря с Анна Мериът от Оксфам Интернешънъл. 

Какво мотивира предложението на Оксфам за глобален здравен план?

Преди 2 седмици още поставяхме под въпрос дали изобщо този вирус ще повлияе на по-бедните държави. Сега вече 1,3 милиарда души са под карантина в Индия, а и Южна Африка въвежда подобни мерки. Съобщава се за случаи из цяла Африка, а може би най-притеснителна е ситуацията с навлизането на коронавируса в бежанските лагери на рохингите в Бангладеш.

Най-добрите здравни системи в света бързо се оказаха неспособни да се справят с епидемията, а богатите страни имат средно 70 пъти по-големи разходи на човек за здравеопазване от развиващите се. А бедните страни вече имат достатъчно проблеми - 4000 души умират дневно от туберкулоза, 27 милиона души в Африка живеят с ХИВ, а още дори не знаем как ще им повлияе коронавируса. Знаем обаче, че на тези здравни системи е нужна незабавна помощ, за да се повиши превенцията и капацитета им да отговорят на кризата.

Затова Оксфам предложи удвояване на средствата за здравеопазване в тези бедни страни. Призоваваме за глобален здравен план с 5 приоритета. Първият е увеличаване на средствата за превенция. Нужни са ни и милиони нови и платени здравни работници, особено в общностите, които да помогнат с намаляването на разпространението и да са там да лекуват болните. Нужно ни е безплатно здравеопазване, защото в сегашната ситуация милиарди хора не могат да си позволят потребителските такси, които трябва спешно да премахнем. Нужно е също правителствата да могат да придобият частни здравни заведения, защото на места само в тях има нужните респиратори и друга техника. Най-накрая, но не по важност, ни е нужно глобално споразумение, че при евентуално откриване на ваксина, тя ще бъде безплатна и достъпна навсякъде.

В плана си споменавате, че по-богатите страни могат да обмислят или финансова помощ или опрощаване на дълг, за да помогнат на по-бедните в кризата с коронавируса. От друга страна Западът се готви за голяма рецесия. Смятате ли, че в тази ситуация солидарността, каквато си я представяте, ще е възможна?

Много правителства приоритизират мерки в собствените им граници, но това е глобална криза, в която никой не е в безопасност, докато всички не сме в безопасност. Затова ни е нужна такава международна солидарност, която може да приеме формата и на опрощаване на дълг. Това е най-бързият начин да се осигурят средства за общественото здравеопазване. Миналата седмица финансовите министри на африканските държави заявиха, че евентуален мораториум на плащанията върху външния им дълг за тази година ще освободи 44 милиарда долара, които да се инвестират в здравни мерки.

Много страни към този момент не изпълняват ангажимента 0,7 процента от брутния им вътрешен продукт да бъде инвестиран в международна помощ. Много средства могат да бъдат генерирани така, но е нужна сериозна реакция от Международния валутен фонд, който да освободи огромна финансова помощ, включително чрез дългово опрощаване.

Изтъквате, че със 160 милиарда долара може да се удвои здравното финансиране в 85-те най-бедни страни в света, а това е по-малко от 8 процента от бюджетния излишък на Съединените щати. През последните години обаче видяхме как развитие страни не обръщат внимание на климатичните промени, които към момента пряко засягат най-вече по-бедни нации. От друга страна имаме и все по-неравното разпределение на благата. Възможно ли е тази безпрецедентна криза да промени това статукво?

От години Оксфам повтаря, че световните икономики са повредени и концентрацията на богатство на върха нараства. По света самите икономики са формирани, така че да облагодетелстват богатите, докато здравето и благоденствието на повечето хора чакат на опашка. Сега виждаме реалните последствия от това. Здравните системи са блокирани, а икономическите последствия ще са най-сериозни за най-бедните, които заради карантината не могат да работят и да осигурят семействата си.

Надяваме се тази криза да покаже колко повредени са икономическите ни системи и как трябва да бъдат променени, така че здравето и благоденствието на всички хора и планетата да са на първо място. Хора по целия свят в момента страдат и се надяваме това да покаже важността на международната солидарност и по-честното разпределение на ресурсите.

Видяхте ли позитивни реакции от страна на световните лидери и организации?

Зарадвахме се на много бързата реакция на МВФ и Световната банка, която вече предложи 14 милиарда долара заради извънредната ситуация. Миналата седмица Г-20 се срещна виртуално и  реши да направи нужното, но все още не знаем какви ще са реалните им действия. Смятаме, че те тепърва осъзнават мащаба на предизвикателството пред международната общност. Трябва да видим по-конкретни действия и по-големи средства, които да са на разположение. Определено Г-20 трябва да има водеща роля тук. Концентрацията на ресурси е в техните ръце и е във възможностите им да действат.

Какво ще се случи, ако нужните, според вас, действия не бъдат предприети?

Според доклади, които излязоха миналата седмица, имаме шанс да спасим 30 милиона живота. Също така знаем, че икономическите последствия ще са най-големи за най-бедните. Трябва да осигурим пари в джобовете на тези хора, за да оцелеят те през времето, в което няма как да работят. Нужна е безпрецедентна парична инжекция в тези икономики, за да оцелеят.

Виждаме това в богатите страни. Тук в Обединеното кралство правителството осъзна сериозно нуждата от поддържане на икономиката и запазване на работните места, така че след кризата икономиката да бъде рестартирана. Такива мерки са нужни по целия свят.

В контраст с отговора на финансовата криза през 2008 година, е нужно да приоритизираме хората, а не просто да спасим големия бизнес, без да му поставяме условия. За да получат компаниите правителствена помощ е нужно да се поставят условия за опазване на работниците и истинската икономика.

Предлагате ли по-високи данъци за хората с по-големи доходи, за да могат да бъдат постигнати неща като безплатно здравеопазване?

Нужна ни е голяма финансова инжекция сега, която по-късно да мислим как да изплатим. Важно е това изплащане да е честно. Не искаме да се повтори ситуацията от 2008, когато бедните платиха помощта за банките. Този път е нужен по-прогресивен отговор, така че хората с най-много средства да осигурят най-голям дял от нужния отговор на кризата. Това ще помогне и да направим икономиката ни по-справедлива в бъдеще.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.