"Усмихнат" прозорец дава надежда по време на криза

За хората, за които нито опасният коронавирус, нито извънредното положение се вписват в обичайния ритъм на живот, посланието „Усмихни се! И това ще мине!“ намига ободряващо откъм прозореца.

Преподавател и скаут - това е призванието на Даниела Кънчева. Тя е старши учител в еленското село Майско. Убедена е, че нейният „усмихнат“ прозорец може да помогне на хората да се справят с напрежението. Усмивката не струва нищо, но тя ни дава много, вярва Даниела. „Тя е израз на внимание, на любезност и на доверие. В този случай и на емоционална взаимопомощ.”

Учителката е наясно, че няма как с малкия си жест да отнеме на минувачите грижите и притесненията им, но е щастлива, че за части от секундата може да извика усмивката им.

„Мен ме крепи надеждата, че скоро всичко ще отмине. Тази изолация не е хубава за никого, защото в един момент трябваше да ни се преобърне животът. Правим неща, които досега не сме правили”, казва Даниела Кънчева и добавя: „Всички мечтаехме да си почиваме, сега всички искаме да сме на работа“.

Усмивката ободрява изморения, окуражава и е светъл лъч, вярва учителката на второкласниците в основното училище в село Майско.

„В момента дистанционното обучение е единственото, което можем да правим. Вярно, няма я връзката с учениците, визуалната връзка с учениците, но в този момент това е най-доброто. Трудно е, защото не всички са свикнали да работят така. Имаме деца, които нямат устройства, но на тях им даваме разпечатани на листи материали. Ние повечето материал сме го взели, така че не смятам, че ще има нужда от удължаване на учебната година“, коментира началната учителка.

Даниела Кънчева поддържа и дистанционна връзка с децата скаути, които ръководи и е доволна, че те прилагат наученото у дома като помагат на родителите си, дисциплинирани са и се готвят за виртуалното международно скаутско събиране.

Тя е притеснена за съпруга си, който работи като международен шофьор. „Обикаля от държава в държава, контактът е по-голям. Единственото, което мога да му кажа, е да се пази, доколкото може, защото ние го обичаме”, споделя Даниела.

Учителката от град Елена таи надежда, че ще излезем от тази пандемия по-чисти, по-зрели и с ясното съзнание, че богатството не е това, което можем да купим, а натрупаното в душите ни, което можем да споделим и с останалите.

Историята на усмихнатия прозорец разказваме и в звуковия файл.