Бизнесът се обяви срещу намерението на държавата да задължи търговските вериги да отделят поне половината от площта си за български храни.
От Българската търговско-промишлената палата (БТПП), където членуват и производители и търговци предложиха други механизми за подкрепа на родните стоки.
БТПП - организация, която представлява интересите и на производители и на търговци, и където членуват редица популярни търговски вериги и браншови обединения, е категорично против мерките, които обмисля държавата. Според не това е позицията и на техните членове.
Според Васил Тодоров от Палатата, подобно решение не е нито в интерес на българските производители, нито в интерес на потребителите, нито пък е антикризисна мярка.
„Съзираме опасността чрез една недопустима административна намеса да се променят действащи, и то успешно действащи търговски модели в търговските вериги, които към настоящия момент имат изключително важна роля, тъй като са обектите, които снабдяват със стоки от първа необходимост, хранителни продукти имам предвид, гражданите. И те са работещи обекти в условията на криза“, каза той.
Според Васил Тодоров подобна административна разпоредба би довела до това, търговските вериги драстично да променят източниците си на снабдяване и условията за доставка, както и организацията на цялата търговска дейност, което веднага ще се отрази на повишените им разходи, съответно ще повиши и цените за крайния клиент.
От Търговско-промишлената палата подчертано критикуват предложението в съответен хипермаркет да се предлагат само стоки, произведени в съответния регион или до 200 км разстояние.
„Предвиденото ограничение веднага би засегнало не само чуждестранни вносители, но би засегнало и българските производители. Т.е. български производители на стоки от Варна няма как да продават в София, а това би ограничило значително техните права и възможности да запазят своята дейност в тези тежки условия, тъй като софийският пазар генерира близо 40% от БВП на страната“, каза Тодоров.
„Такава мярка ще доведе до дефицити в определени региони и продукция от Южна България няма да може да бъде продавана в търговски вериги в Северна България. По отношение на качеството – възможно е при действащо едно такова постановление, търговските вериги, за да отговорят на потребителите, да бъдат принудени да влагат стоки с по-ниско качество, което е категорично против интересите на потребителите и не може да бъде считано за антикризисна мярка“, добави той.
Затова от Търговско-промишлената палата предлагат други решения на държавата.
„Държавата е длъжна, не в този конкретен случай и с подобна мярка, да създаде възможности и да насърчи и подпомогне българските производители било с програми, които насърчават електронната търговия, било чрез създаването, дори с държавен ресурс, на тържища, където тази продукция да бъде изложена и да има възможност тя да стигне или до търговец или до краен потребител. Но не и чрез въвеждането на такава административна намеса и такава мярка, която може да блокира и съществено да затрудни действащите търговски модели в търговските вериги. Това е задължението на българската държава. А не с административни мерки и модели да разбива действащи търговски практики“, каза Васил Тодоров от БТПП.
"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..
"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..
"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..
Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..
Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой археологът Бьорн Белтьо винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..
На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..
"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..
Изборът на социалист – Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк е шамар за Тръмп, коментира в интервю пред БНР дипломатът Стефан Тафров. "Това е..