Вяра и пандемия

„Църквата играе ва банк. Поведението ѝ в някаква степен е разбираемо. След толкова години църквата успя да се еманципира от държавата... Но с това инатене отблъскват колебаещите се вярващи“. Това коментира пред БНР доц. Николай Димитров, преподавател по Социална психология и специализира в анализа на маргиналните общности и медийната психология, по темата „Вяра и пандемия“.

В предаването „Неделя 150“ с коментар се включи и преподавателят по История на философията проф. Георги Каприев. Според него решението на Църквата да остави храмовете отворени е правилно:

„Вярата и разумът са две различни измерения на човешката екзистенция. На този, на който вярата е дадена, тя поддържа неговото съществуване не по-малко категорично, колкото неговото физическо здраве. Човекът не е само тяло. Има такива вярващи, които, ако не славят своя Бог, както са свикнали, те ще се разболеят много по-бързо от всякакви други болести“.

Според него вярата не е лекарство срещу нито една физическа болест, а е измерение на екзистенцията на свободния човек:

„Ние подходихме към хората като към прости тела, които могат да бъдат местени наляво и надясно и да им се казва какво трябва да правят. Расте броят на депресиите, броят на самоубийствата... Страхът ще избие и тогава ще разбие социума повече от всяка болест“.

По думите на доц. Димитров „тепърва ще се берат плодовете на социалната изолация“:

„Сигналът на клира, че в църквата вирус не влиза, е твърде разконцентриращ и разфокусиращ вниманието и моделите на поведение, което правителството иска да организира в обществото“.

Според социалния психолог количеството на информация е огромно, за сметка на качеството:

„Когато човек остане в ситуация на неизвестност, обикновено се опитва да се равни на останалите. Когато види моделите на поведение на хората около него, започва да се адаптира спрямо тях. Деструктурирането на поведението и разнопосочността в поведението на останалите около нас ни обърква“.

Проф. Каприев допълни:

„При паника и при епидемия реагираме, както са реагирали в средата на 14 век – със същите хаотично-дисциплиниращи мерки и с всяване на страх“.

Той попита - след връщане към нормалния начин на живот, ако повторно избухне епидемия, тогава отново ли ще живеем в извънредно положение.

Интервюто с доц. Николай Димитров и с проф. Георги Каприев можете да чуете в звуковия файл.