Тристранният съвет обсъжда антикризисни мерки, предложени от бизнеса и синдикатите

Националният съвет за тристранно сътрудничество провежда заседание с видеоконферентна връзка. Социалните партньори обсъждат проект за промени в правителственото постановление за компенсиране на работодателите за запазване на заетостта, придобило известност като „схемата 60 на 40“.

Критиките на синдикатите и работодателите по схемата 60 на 40 продължават. Обсъжданията  днес са основно по техническо доизчистване на регламента.

Една от забележките на Българската стопанска камара е по отношение задължението за запазване на заетостта от страна на работодатели, възползвали се от мярката.

Според камарата то следва да се отнася единствено до работници и служители, за които е получена компенсация.

Сред предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал в България са прекратяване на задължението за заплащане на такса „битови отпадъци“ и данък „сгради“ за затворени обекти и предприятия за периода, за който са прекратили дейността си. Както и извънредна еднократна компенсация от 1000 лв. за самонаети.

В дневният ред на заседанието на Тристранния съвет е включена и актуализация на добавката за нощен труд, която сега е 25 стотинки на час.

Синдикатите настояват за целеви платен отпуск за родители и други групи работещи, както и за увеличение на минималното  дневно обезщетение за безработица от 9 лева на 17 лева. Президентът на КНСБ Пламен Димитров е категоричен, че сегашният размер е извън закона:

„Законът казва, че обезщетението трябва да е 60% върху дохода, върху който човекът се е осигурявал. Сега в момента тези 9 лева на ден, които получават хората с минимално обезщетение, нямат връзка с никаква минимална заплата, с никакъв минимален доход.“

Сред другите синдикални искания са допълнителен платен отпуск за родители и други групи работещи, както и мерки за самоосигуряващите се.

От КТ „Подкрепа“ настояват на всяко домакинство да бъде гарантиран минимален размер средства, с които да може да се изхранва по време на наложените ограничения, както и да има зелени товарни железопътни коридори.

Според бизнеса и синдикатите още отсега трябва да се мисли и планира как ще бъдат подпомогнати предприятията, за да излязат по-бързо от кризата.