Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По какъв сценарий ще се развие Covid-епидемията у нас

| обновено на 13.04.20 в 14:02
Автор:
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от разпространението и предприетите мерки срещу Covid-19 е разработил Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Експресният анализ е разработен на базата на данните към 12 април, като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени. Това съобщиха от института.

Оптимистичният сценарий

Първият сценарий допуска, че пикът на епидемията от коронавирусната инфекция у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално.

Вероятността той да се реализира е 20 процента, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4 процента и за леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6,9 на сто. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1,5 на сто спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2,5 млрд. лв.

Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21,7 процента от БВП.

Реалистичният сценарий

Вторият сценарий предвижда пик в края на юни - средата на юли, с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60 процента.

Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4,3 на сто и за ускоряване на инфлацията до 4,2 на сто на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10 процента от работната сила.

Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9 процента, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2,5 процента спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3,8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23 процента от БВП.

Песимистичният сценарий

Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се реализира е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5,7 на сто.

Инфлацията се ускорява до 5,2 на сто на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 или 12 процента от работната сила.

Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10 процента, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса, ще се увеличават с 5,5 процента спрямо планираните преди актуализацията.

Бюджетният дефицит ще достига 5 процента спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26,5 процента от БВП.

Макроикономически прогнози при трите варианта за развитие на епидемията


Освен трите сценария, експресният анализ оценява и предприетите досега мерки спрямо тяхната бързина, дълбочина и обхват на приложение.

Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме.

Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки са около 2 на сто, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата, подчертават от института. И не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализира вторият или третият сценарий.

Обзор на предприетите мерки в България

Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи.

Доц. Виктор Йоцов коментира за БНР:

"При влошаване на ситуацията има нужда от нова актуализация, тъй като и прогнозата за приходите, и прогнозата за разходите няма да могат да издържат на натиска. И ще има нужда от нова актуализация. Трябва да има по голяма гъвкавост затова се скочи наистина от  от 2,2 милиарда на 10 милиарда, за да може при различни ситуации да се реагира бързо".

Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, е мнението на икономистите от БАН.

Що се отнася до обхвата на предприетите мерки, отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като широко и универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. В същото време има и такива, насочени към определени уязвими рискове групи, с приблизителен обхват - например, патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни и за хора с увреждания, хранителни пакети за социалнослаби, еднократните помощи за самотните майки и други.

По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60 процента от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.

В заключение икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с Covid-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване на броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията.

Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне една година.

Целия доклад на Института за икономически изследвания при БАН може да видите тук.

Интервю на Наталия Ганчовска с доц. Виктор Йоцов в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Колоната от камиони на "Капитан Андреево" достигна 36 км

Трети ден продължава транспортният хаос на границата с Турция при пункт "Капитан Андреево". Колоната от камиони достига 36 километра дължина и наближава Харманли. Според директора на Граничната полиция Антон Златанов движението към Турция ще се нормализира до няколко дни: "Някои водачи се опитват да изпреварват другите, с което се създава напрежение и..

публикувано на 19.11.24 в 15:16
Ракети ATACMS - илюстративна снимка

Русия твърди, че Украйна е обстрелвала района на Брянск с ракети ATACMS

Русия твърди, че Украйна е атакувала граничния руски регион Брянск с шест американски ракети с голям обсег ATACMS. За това нападение от изминалата нощ съобщават руски информационни агенции, като се позовават на министерството на отбраната в Москва. Весела Владкова с още информация: Руските системи за противовъздушна отбрана са прихванали пет от ракетите..

публикувано на 19.11.24 в 15:08
Питай обществото

Платформата "Питай обществото" ще осигурява достъп до взимането на решения в местната власт

Платформа за граждански допитвания "Питай обществото" ще осигурява достъп до взимането на решения в местната власт. Тя е финасирана   по програма "Европа" на Столична община.  " Проведохме срещи в различни общини с представители на местната власт и видяхме интерес от тяхната страна гражданите да бъдат включени повече", разказа пред БНР..

публикувано на 19.11.24 в 14:41
Свилен Спасов

Свилен Спасов за "Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО"

България е спомената два пъти в книгата "Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО" - със сълзите на Соломон Паси и с т.нар. Балкански поток, който е единственият, по който тече в момента руски газ след атаката на Русия в Украйна.  Това каза пред БНР Свилен Спасов, автор на поредицата "Власт и отговорност", който представи книгата на Питър Апс -..

публикувано на 19.11.24 в 14:21

Русия обяви, че е превзела ново село в украинската Донецка област

Русия обяви, че нейните сили са превзели ново село в украинската Донецка област, близо до стратегическия град Курахово след месеци на стабилно настъпление.  На 1000-ия ден от руското нахлуване в Украйна министерството на отбраната в Москва заяви, че руските войски са  "освободили селището Новоселидовка".  Армията на Москва сега бързо напредва в района..

публикувано на 19.11.24 в 14:17
Село Гургулят, 19 ноември 2024 г.

Румен Радев участва в церемонията по отбелязването на празника на Сухопътните войски

Сухопътните войски изнесоха на плещите си борбите за национално освобождение, каза президентът Румев Радев на Пантеона "Майка България" край Гургулят. На церемонията по случай 139-ата годишнина от създаването на модерната ни сухопътна войска държавният глава припомни, че за това време армията ни е основен гарант за националната сигурност. Има много..

публикувано на 19.11.24 в 14:08
Василий Небензя

Посланикът на Русия в ООН обвини Великобритания, че инсценирала клането в Буча

Василий Небензя, посланикът на Русия в ООН, твърди, че Великобритания е фалшифицирала доказателства за руско клане на цивилни в Буча, северозападно от Киев, като заговор да настрои украинската общественост срещу предполагаемо мирно споразумение, пише "Таймс“. Посланикът на Русия в ООН обвини британските специални части в инсценировка на..

публикувано на 19.11.24 в 14:07