Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учени: Не убивайте прилепите, те са полезни като пчелите

Летящите бозайници консумират голяма част от вредните насекоми

Индонезийски служители на остров Ява изгарят прилепи, за да не се разпространява вируса, причиняващ Covid-19. Март 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Учените наблюдават негативно влияние върху колониите от прилепи в Южна Америка заради човешкото посегателство върху популацията им вследствие на пандемията от Covid-19. В Европа още няма данни за подобно въздействие, но има много псевдоекологични новини, които в бъдеще могат да повлияят лошо върху прилепите. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Хелиана Дундарова, главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и представител на Фондация „Наука за природата“. 

Както ако пчелите изчезнат, няма да има живот на земята, така и ако прилепите изчезнат, ще стане същото. Те консумират голямо количество от вредните насекоми. В световен мащаб една колония от прилепи на нощ може да изяде около 10 тона насекоми, което включва вредители по овощни насаждения, по зърнени култури, по гори, восъчния молец – неговите ларви паразитират в пчелните кошери. Тоест без тях няма как да се справим с тези насекоми. Нито един пестицид не може да се справи по този начин, както го правят реално прилепите.“

Хелиана Дундарова е била на експедиция в района на Юнан в югозападната част на Китай, откъдето тръгна следата на коронавируса SARS-Cov-2, причиняващ Covid-19.

„Набеденият прилеп наистина се намира в провинция Юнан. Това е част от Китай, която се намира в тропичната област. Направено е изследване на генома на вируса при този прилеп, който се оказва, че е много близък до този, който причинява Covid-19. Затова се смята, че той е първоначалният „резервоар“. Но самият вирус от този прилеп няма рецепторите, които да се свържат с човешките белодробни клетки, тоест не може да бъде предаден директно на човек. Затова е имало нужда от междинен гостоприемник и се предполага, че развиването на този вирус в междинния гостоприемник (панголин – бел. ред.) и в част от популацията на Китай е ставало около 30 до 40 години – това сочи една от последните статии, в която са анализирани геномите на SARS-подобни вируси при прилепи и при хора.“

Прилепите имат по-специфична еволюция като единствен летящ бозайник, изтъкна Хелиана Дундарова. Характерна за тях е по-високата температура на тялото, която варира при различните видове между 38 и 41 градуса.

„Активният им начин на живот, това летене, те така са еволюирали, че самият клетъчен механизъм малко се различава от този на останалите бозайници. Те живеят в постоянно висока температура и имат клетъчни механизми за отделяне на повече енергия и за бърза „поправка“ на ДНК, която при една висока температура нас би ни убила, би ни увредила ДНК-молекулите. Това води понякога и до онкологични заболявания. Самите прилепи не страдат от онкологични заболявания, забележете. И всъщност те са „резервоар“ на РНК-вируси. Тоест, вирусите живеят в тях, но те не ги убиват.“

Цялото интервю е в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рекорден брой бебета се родиха през 2024 г. в столичния зоопарк

През 2024 година в Софийския зоопарк се родиха много бебета. И това се дължи на целенасочените усилия на ръководството, специалистите и гледачите за подобряване на условията на живот, създаване на групи от даден вид и възможността да се оформят двойки животни. Размножаването на видовете е насочено и към участие в консервационната дейност за..

публикувано на 05.01.25 в 05:27
Димитър Колешев с клиент

30 години в планината: Димитър Колешев

През 1998 г. шестима души осъществяват еднo от най-големите постижения в българския алпинизъм - изкачването на Безименната кула на връх Транго в Пакистан. Последните 1200 метра от шестхилядника представляват отвесна скална кула, на места дори с обратни наклони. Алпинистите пътуват  7000 км с микробус до Пакистан, за да изкачат кулата магнит за..

обновено на 05.01.25 в 05:10
Людмил Кърджилов

Людмил Кърджилов: Сняг през зимата не е явление от миналото

Сняг през зимата не е явление от миналото, ще виждаме сняг и през идните години, а в определени зими снеговалежите могат да бъдат много обилни .   Това каза пред БНР журналистът и климатолог Людмил Кърджилов. "В последните 10-ина години сме в етап на слабо затопляне на приземната атмосфера. През 2024 г. е измерено, че  средните глобални температури..

публикувано на 02.01.25 в 17:21

Изпращаме 2024 г. като най-горещата в историята и с разочарование от климатичните срещи на върха

Изпращаме 2024 г. както с данните, че това се очаква да бъде най-горещата година в историята , така и с разочарованието от три ключови срещи на върха, свързани с климата и опазването на природата. Конференцията за биоразнообразието в Колумбия беше определена като разочароваща, климатичната конференция в Азербайджан - като предателство за..

обновено на 31.12.24 в 16:36
Мартин Томов, координатор в

Мартин Томов от Грийнпийс – България за отминаващата година

Остават няколко часа до края на годината, в които времето ще тече много бързо в приготовления за посрещането на Новата. Температурите навън са ниски и това ни припомня за истинските зими, каквито не помним от години.  Изпращаме 2024 та, една изключително топла година . Година, която очерта близкото бъдеще, с което трябва да свикнем без..

публикувано на 31.12.24 в 15:32

Александра Нацкова: Съвременните деца виждат кокошка за първи път на 10-11 годишна възраст

На 29 декември е подписана Конвенцията за биологичното разнообразие. Това е един от най-важните международни договори за защита на природата. Затова решихме да надникнем в Зоокъта в село Лесковец край Перник, където посетителите могат да общуват свободно с животните. Там живеят над 200 животни от цял свят. Според управителката..

публикувано на 31.12.24 в 09:57
Заседналият в плитчина танкер.

Мартин Томов: Не се очаква разливът в Черно море да засегне България

Не се очаква петролният разлив в Черно море заради инцидент с два руски танкера да засегне пряко България. Това заяви за БНР Мартин Томов от екологичната организация "Грийнпийс".  Като ужасно голяма екологична катастрофа определи случилото се координаторът на кампанията "Живо Черно море" Мартин Томов. "Има данни, че са се разляли над 3000 тона мазут...

публикувано на 29.12.24 в 05:22