Законът за мерките при извънредно положение съдържа достатъчно инструменти за управление на кризата с коронавируса и не е необходимо да се обявява извънредно положение. Тази позиция изрази пред "Хоризонт" Стефан Попов, доктор по философия и социални науки в Нов български университет.
В предаването "Преди всички" той припомни, че има валидни и действащи закон за бедствията и национален план за действие при грипна пандемия, които обаче са в ролята на забравени документи.
В Конституцията извънредното положение е споменато 4 пъти и винаги в комбинацията „военно или друго извънредно положение“, по този начин извънредното положение се мисли по аналогия с военното положение, отбеляза Стефан Попов.
Той смята, че метафората „извънредно положение“ има много по-широк обхват от мерките, което отваря възможност за различни институции да се позовават на извънредното положение за провеждане на действия, без те непременно да следват пандемичните мерки, разписани в законодателството.
„Ето този диференциал, тази разлика е опасна в бъдеще“, заяви Попов.
„Сега ние в момента сме тревожни, не знаем какво ще се случи, нямаме ясна перспектива за излизане от тази ситуация. С прибягване до такива политически метафори като извънредно положение се създава един недобър прецедент във всякакво бъдеще, по всякакъв повод, който се стори на властта по-особен, да бъдат обявявани такива извънредни положения“, коментира Попов.
В бъдеще при бедствия би трябвало да се работи само със специфични закони, които да са рамкови и предварително подготвени, а в конкретната ситуация само да бъдат детайлизирани, заяви Стефан Попов.
„Защото в противен случай, ако утре ни нападнат орди от комари, пак може да обявим извънредно положение. Ако ни нападнат скакалци – пак извънредно положение. Ако ни нападне шап по кравите – пак извънредно положение. Тоест, веднъж въведено, и това е за мен притеснително, се поражда прецедент и оттам нататък възможност за традиция, да бъде установено като стандарт на поведение на властта. Това е изключително вредно. Всяка една власт би искала да оперира в режим на извънредно положение, тъй като това извънредно положение й развързва ръцете.“
Появяват се играчи във властта, институции и органи, които нямат конституционно изпълнителни правомощия – например главният прокурор, които също започват да се държат като изпълнителна власт, посочи още Стефан Попов, според когото главният прокурор "в момента се държи като министър.“
„България малко – и през Националния щаб, и през действията на изпълнителната власт се държи като реагираща на връхлетяло ни бедствие, което е така и в останалата част от света, но не толкова като управление на рискове. В България има закон за защита от бедствията отпреди 15 години, има национален план за действие при грипна пандемия, този национален план е валиден. Тези два документа стоят някъде като бюрократични писания и никой не се е сещал за тях. Те бяха достатъчни, ако бяха развивани през този период, и нямаше да се окажем някак си изненадани, шокирани и бързо, паникьосано да обявяваме извънредно положение, пък след това да се чудим как да го осмисляме през закон за мерките“, аргументира се Попов.
Законът за мерките е достатъчно изчерпателен и дава възможност ситуацията да се управлява ежедневно със заповеди на здравния министър, категоричен е Стефан Попов. „И тъй като няма предварителен план как да се действа в подобни ситуации, той може сутринта да издаде една заповед, следобед да я отмени – това вече видяхме, че става.“
Предстои от юни Европейската комисия да прави постоянна оценка на извънредните мерки, въведени по време на пандемията от Covid-19 в ЕС. Ще има и препоръки кои мерки могат да отпаднат. В някои от държавите се наблюдава прекалено накърняване на човешките права, отчитат от Брюксел. През септември ЕК планира да представи първите годишни доклади за върховенството на правото на държавите членки.
Цялото интервю със Стефан Попов слушайте в звуковия файл.
Здравната каса да заплаща профилактиката на мигрена със съвременни терапии, като моноклонални антитела и гепанти. Това послание отправиха лекари и фармацевти по време на дискусия за заболяването, което предизвиква тежки кризи и води до неработоспособност при хора в активна възраст. Болестта се среща три пъти по-често при жените, в сравнение с мъжете. У..
70% от дяловете на болницата в Белоградчик ще бъдат приватизирани. Процедурата ще бъде открита след решение на Общинския съвет. Целта е лечебното заведение да бъде спасено от фалит . Решението е взето по предложение на кмета на Белоградчик Боян Минков, който го аргументира с лошото финансово състояние на болницата и реалната опасност от фалит..
Кои са най-подходящите места за посещение в началото на годината? Препоръки ни дава пътуващия инфлуенсър Дора Симеонова: " Първите ми посещения бяха в приказни зимни места в нашата страна, в къщи за гости. Вече бяхме на Боровец и Пампорово . Миналата година най-вълнуващото ми посещение беше в Тайланд, на остров Пукет , което за две седмици ни..
Кипърският шампион АПОЕЛ (Никозия) обявява приключване на сътрудничеството си с футболиста Георги Костадинов, съобщи клубът на страницата си в интернет. Костадинов си тръгва от Никозия след 2,5 години сериозно присъствие, като е изиграл общо 89 мача с АПОЕЛ във всички турнири, вкарал е 6 гола и е подал 4 асистенции. С жълто-синия екип той..
При природни бедствия: тежки бури, наводнения и пожари по телефона предупреждават намиращите се наблизо хора за опасността, като дори я изчисляват в процент и поставят жълт или червен код. Израелска иновация показва точно обратната корелация: мобилните телефони (с вградените си сензори) могат по-рано от метеорологичните станции и постовете на..
Във връзка с Международния ден на най-учтивата дума "Благодаря" , който беше преди дни, ви срещаме с енерго терапевт Асен Миланов . Тази дума е разменна монета, която остойностява нашата признателност за направеното ни добро . Замислете се само колко пъти на ден благодарите на някого или за нещо на глас или на ум. Това е дар на блага,..
Трябва да се намери точният баланс между свободата на словото , която не трябва да бъде накърнявана, и свободата на хората да не бъдат подвеждани чрез фалшива и манипулирана информация . Това каза пред БНР Вени Марковски, съосновател и председател на Българското интернет общество, във връзка с обявените от главния изпълнителен..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...
"Чувствам се, все едно вчера съм била на работа тук. То е като да се върнеш у дома , където и да си ходил по света." Това сподели пред БНР Таня..