Големият губещ от коронакризата ще е Китай. Около това мнение се обединяват икономисти и политолози от целия свят. Може би с изключение на Китай, разбира се. А когато има губещ, има и печеливш. На Централна и Източна Европа залагат две влиятелни и уважавани институции - Виенският институт за сравнителни икономически анализи и Комисията за Източна Европа на германската икономика.
Експертите във Виена предупреждават обаче, че икономическият срив в Източна Европа ще бъде много по-разтърсващ в сравнение със Запада. А анализът на Берлин показва, че е опасно да залагаш само на един основен доставчик, т.е. Китай.
За „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ шефът на Комисията за Източна Европа Михаел Хармс прогнозира за времената след кризата.
„Според мен предстои регионализиране на производствата и на доставките, и в този опит да се скъсят веригите на доставки страните от Централна и Източна Европа са добра алтернатива. Предимствата им са както ниските разходи за производство, така и географската близост“, посочва Михаел Хармс от Берлин.
Хармс обаче вижда и проблем с недостига на квалифицирана работна ръка още преди пандемията:
„От решаващо значение ще е професионалното обучение, което е проблем не само за България, но и за други страни. В момента много хора се връщат обратно в родината си, но това е временно явление“.
Според Ричард Грийвсън, зам.-директор на Виенския институт за сравнителни икономически анализи Източна Европа в момента се намира в много тежко състояние и това ще продължи дълго. Но смята, че източноевропейците са реагирали по-добре на заплахата от икономически срив.
„В началото на пандемията в западноевропейските страни бяха допуснати повече грешки, отколкото в Източна Европа. Все още не можем да кажем, кои икономически отрасли ще бъдат най-тежко ударени от кризата. Но от сега е ясно, че икономиките, които са зависими от вноса, ще пострадат много. Това важи особено за Източна Европа“, каза той.
Според него икономическите последствия в Западна и Източна Европа за сега са сравнително еднакво тежки.
„Ако сравняваме туризма например, Италия и Испания са в същото трудно положение, както Хърватия и Албания - всички те зависят от приходите от туризъм. Като грешка в миналото може да се отчете прекомерната зависимост от търговията, т.е. някои държави, като Германия разчитат прекалено много на износа, а други, като Чехия и Словакия - на вноса“.
Грийвсън смята, че страните, които рано въведоха строги ограничения, като например Чехия, вече могат да си позволят постепенната им отмяна.
„На по-късен етап това може да се окаже тяхно предимство. Но дори и това не можем да предскажем, защото не знаем, дали отварянето на икономиките няма да доведе до втора или трета вълна на епидемията. Но също така не знаем, дали хората няма да останат подвластни на страха от зараза и да си останат в къщи, а това означава по-малко потребление и съответно по-ниски приходи в сравнение с времето преди пандемията“, каза той.
Ако оставим настрана инфекциозната заплаха, заплахата от икономически срив се дължи не на последно място на сгрешена тактика, както призна и ЕС - Европа заложи прекалено много на Китай като основен производител не само на медицинско оборудване, но дори и на компоненти за производството на лекарства.
Това важи със сигурност и за други отрасли, добавя Михаел Хармс от Комисията за Източна Европа на германската икономика, но не смята, че е нужна радикална промяна.
„Оптимизацията на производствата е едно от големите предимства на глобализацията, на които дължим благоденствието си. И това важи не само за изнесените производства в Китай, а за изградената в цял свят мрежа. Сега обаче разбираме, че не само икономическите показатели за важни. Системата ни се оказа атакуема, но не и сгрешена. Така че очаквам промяна, но не и смяна на курса“.
Губи ли обаче Европейският съюз битката с Китай за влияние в Източна Европа? Още преди да ни застигне пандемията Covid-19 новият „път на коприната“ донесе сериозно икономическо, а оттам и политическо присъствие на Пекин.
Ричард Грийвсън е категоричен:
„Китайците вече са тук. Особено в страните от Западните Балкани има ниша, която Китай успешно запълва, защото ЕС доброволно му я отстъпи. Китай инвестира много, особено в инфраструктурата. Пример за това е Сърбия и връзките с Китай са тесни не само в икономиката, но и в политиката“.
„Глобализацията като цяло е в отстъпление и Китай със сигурност няма вече да инвестира така мощно в Европа. Но и Европа няма да изнася производства към Китай“, смята Грийвсън във Виена.
В Берлин Михаел Хармс наблюдава друго:
„Особено в Сърбия видяхме нещо като състезание - президентът Вучич беше много краен в критиката си срещу ЕС за наложената забрана за износ на медицински материали. Според мен тази забрана беше грешка. Но Сърбия знае добре, че бъдещето ѝ е в Европейския съюз. Ако погледнем цифрите, ще видим, че ЕС е инвестирал значително повече в Сърбия отколкото Китай“.
Според него западните демокрации трябва да покажат, че могат да са активни и по време на такива кризи.
„В момента не сме - Eвросъюзът е прекалено муден, а бюрокрацията – тежка“.
„Често китайските инвестиции имат положителен ефект. Китай модернизира и финансира строителните работи на ж.п.-връзката Белград-Будапеща. Това в крайна сметка е в полза на хората, но и на икономиката“, добави Хармс.
Политиката и икономиката вървят ръка за ръка. Въпросът е, доколко бизнесът се влияе от политическите процеси в страните, в които иска да инвестира. И ако говорим за пренасяне на производства от Китай към Източна Европа, две важни за икономиката в този регион страни - Унгария и Полша - будят притеснение сред политическите лидери на Стария континент.
„Бизнесът не реагира на политическите процеси. Медиите се взират повече в тревожните тенденции в Унгария и Полша. За компаниите водещи са икономическите условия и те са много доволни. Статистиката го доказва - именно Полша и Унгария привлякоха в последно време големи чужди инвестиции. И още нещо - статистиката от първите два месеца на годината показва, че Полша задминава Италия в търговското салдо на Германия. Това е много показателно“, казва Михаел Хармс.
Той обаче не отрича, че потенциалните имиджови щети за компаниите, решили да вложат пари в държави с авторитарен уклон са част от инвестиционното решение, както си спомняме от случая с автомобилния завод на „Фолксваген“ в Турция.
„Политическите процеси, разбира се, не са без значение. Но въпреки това притесненията за имиджа не бива да са водещи при решението за дадена инвестиция“, категоричен е Хармс.
И за Ричард Грийвсън икономическите показатели са ключови за бизнес решенията.
„Мисля, че фирмите-майки в Западна Европа гледат със страх и притеснение на това, което се случва с прекъснатите доставки на части и готови продукти от Азия. Но от друга страна е пределно ясно, че не може всичко да се произвежда в Германия или Франция. Все още важи правилото, че е по-изгодно да отвориш фабрика в държава с ниски производствени разходи. Тук е предимството на Източна Европа, и особено на Вишеградската четворка заради географската близост, но и на България и Румъния заради членството в ЕС. Не изключвам обаче и Украйна - не през тази или следващата година, но все пак в обозримо бъдеще“, каза Грийвсън.
Целия анализ може да чуете от звуковия файл.
По това време на годината лъчите са слънцето са особено зареждащи и носят нова енергия към нас . Нещо ни кара да се усмихнем в такъв ден, да бъдем позитивни, да почувстваме нови сили, за да продължим напред. Казват, че енерготерапията е професията на бъдещето. В съвременното ни общество енергията се влага в много и различни неща и..
Към правомощията на институциите ще бъдат добавени такива, свързани с внедряването и използването на изкуствен интелект . Това обясни в интервю за БНР Калина Георгиева от Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по информационно право в Юридическия факултет и във Факултета по математика и информатика. Тя даде пояснения..
Промените в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от Министерството на образованието и науката, ще влязат за обсъждане в Народното събрание до средата на юли. Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на широка експертна дискусия за промяна в образователната структура. "И преди да го публикуваме..
Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването между 30% и 70% от възрастното население в ЕС е с наднормено тегло, а 10% до 30% – със затлъстяване. Прогнозите сочат, че до 2030 г. случаите на наднормено тегло ще се увеличат с 33%, а на тежко затлъстяване – със 130%. В България около 1,5 милиона души живеят със затлъстяване,..
Абитуриентите често пропускат да заплатят здравните си вноски в периода между завършване на средното образование и началото на обучението в университет или постъпване на работа на трудов договор. Много от тях не са наясно , че през тези месеци здравното им осигуряване е прекъснато. Други знаят – чули са от близки или в часовете по..
Нито едно същество на земята не може да живее без енергията, която идва от нашата звезда. Слънцето, център на нашата планетарна система е съставено от гореща плазма и магнитни полета . Температурата на повърхността му е повече от 5500 градуса. То освобождава енергията си чрез ядрен синтез. Горещата му корона отправя на далече поток от заредени..
"Българските музеи пазят невероятни находки, невероятни богатства . Тези експонати трябва да "живеят ". Това каза в интервю за БНР Весела Герчева, която представи магистърската програма "Съвременни музейни експозиции" към департамент "Археология" на Нов български университет. По думите ѝ, програмата дава инструменти както на работещи..
Едно от най-разпознаваемите и обичани лица на bTV: лъчезарният и винаги усмихнат Борислав Лазаров е гост в "Нощен Хоризонт". Той влиза в домовете..
Още юни максималните температури в България бяха значително по-високи от климатичните норми. Тенденцията е горещата вълна да продължи . В следващите..
Най-добрите поп певци и музиканти у нас започнаха кампания за набиране на средства за колегата си Данаил Данаилов, когото всички приятелски наричат..