Сред обсъжданите варианти е привличането на завърнали се от чужбина наши сънародници, които са квалифицирани за работа в земеделието. Друго предложение е вместо да полагат 14 дни обществено полезен труд, дълготрайно безработните на социални помощи да могат да се наемат като сезонни работници в селското стопанство.
От Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ предлагат също в схемата за запазване на заетостта 60:40 да се включи и селското стопанство.
По информация на социалното министерство 6 000 от новорегистрираните безработни в кризата са квалифицирани работници от селското стопанство, които са се завърнали от Западна Европа. Тези хора могат да бъдат привлечени като работна ръка у нас, смята председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ Светла Василева.
„Тези хора не зная дали ще се включат, не съм сигурна дали ще се насочат към земеделието, към прибиране на селскостопанската продукция в България, защото там получават доста високо заплащане – 6-7-8 до 9 евро на час, докато тук нашата часова ставка е 1.80 – 1.90 евро. В момента това предлага българският земеделски производител и е вече въпрос дали самият работник ще отиде, дали ще положи труд или може да се договори за по-високо заплащане.“
От федерацията предлагат мерки, които предстои да бъдат обсъдени и на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Едната е икономическата дейност селско стопанство да бъде включена в обхвата на схемата 60:40 за запазване на заетостта. Светла Василева дава пример със свиневъдството, при което се отчита сериозен спад на продукцията през 2019 година.
„Голяма част от свинекомплексите запазиха работната ръка, но за възстановяване на този бранш е необходимо и увеличение на продукцията от родното производство, браншът също да бъде подкрепен, да бъде включен за получаване на компенсации. Прекъсната или намалена е дейността и в секторите горско и рибно стопанство“, изтъкна Василева.
Друга мярка, която синдикалистите предлагат, е привличането на трайно безработни на социално подпомагане като сезонна работна ръка, която от години не достига.
„По предложение на редица браншови земеделски организации ние подкрепяме тази промяна, която да насочи тези трайно безработни в трудоспособна възраст, които са на социално подпомагане, да изпълняват този 14-дневен труд в сектор земеделие, разбира се, срещу заплащане“, заяви Светла Василева. Като плюс на това предложение тя отбеляза факта, че тези хора, заети обичайно с общественополезен труд в общините, сега не работят.
„Може да им бъде създадена такава работа за обработване и прибиране на селскостопанската продукция. Освен с тези еднодневни трудови договори, те също могат да бъдат наети с уредени документи. Това е допълнителна финансова подкрепа за тези сезонни работници, защото те ще получат няколко пъти повече от тази социална помощ, която получават. След като в редица страни има доброволци, а тук не можем да намерим сезонна работна ръка, мисля, че това е нещо добро, което трябва да се направи за земеделските производители“, коментира Светла Василева.
От 21 април регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители могат да заявяват по електронен път новите образци на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа – т.нар. еднодневни договори, които в извънредното положение могат да бъдат и с по-голяма продължителност. Отчита се интерес към наемането с еднодневни договори, които бяха въведени за първи път през 2015 година, посочи Дина Христова от Главната инспекция по труда.
„Ежегодно използването на тези образци нараства, на този вид договори. Ежегодно надхвърлят 200 хиляди. За тази година до момента вече има над 50 хиляди регистрирани, заявени образци през системата.“
Тези работници не губят своите социални и осигурителни права, припомни Дина Христова. „Казано иначе, ако те получават социални помощи, ще продължат да получават социални помощи. Ако те получават обезщетение за безработица, ще продължат да получават обезщетение за безработица. При полагането на труд на този вид договори им отпада задължението да полагат 14 дена общественополезен труд, за да получат социалните си помощи.“
Чуйте и звуковия файл.Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
"Вижте кой предложи създаването на държавни магазини?! Тази политическа структура, която господин Пеевски представлява и управлява, перфектно се..
Когато лекуваш един пациент, това е цяла вселена , каза в интервю за БНР проф. Асена Сербезова, бивш министър на здравеопазването, бивш изпълнителен..
По данни на Националния статистически институт от 2020 година насам има значително трайно покачване на броя на българите, които се прибират да живеят..