До Гватемала и Белиз с пътешественичката Бистра Божикова

Намери ли обаче Бистра своите сини очи?

„Намерих ги, но не в Гватемала, а съвсем случайно в Белиз в град Хопкинс – в едно скришно заведение на брега на морето. Там срещнах чернокож със сини очи, който ни сервира убийствени коктейли, след които не си спомням как сме се прибрали. Това беше единственият, който намерих.”

Перипетии в Гватемала сити

След няколко земетресения, който са нарушили целостта на старата колониална столица Антигуа, столицата е преместена в Гватемала сити. Градът е описван понякога като опасен за туристи. Затова Бистра прави всичко възможно по най-бързия начин да стигне до Антигуа. Това обаче не става без известни обърквания.

„Не останах с впечатление градът да е твърде опасен, но бях там през деня. По погрешка объркахме автогарите. С апликация извикахме шофьор, но той не знаеше английски, а само испански. Аз и брат ми пък не го говорим. Той се опитваше да ни разказва за дъщеря си, чийто лик си беше татуирал на ръката. Той кашляше през цялото време и аз му дадох един бонбон за кашлица. След това той ни поздрави с песента "Hotel California", като каза, че изобщо не знае за какво се пее в нея, но че това му е любимата песен. Видя ни се доста симпатичен. Нищо опасно не видяхме.”

Гватемала изобилства от исторически, природни красоти и феномени и седмицата, прекарана там, не е достатъчна за Бистра Божикова да се наслади на всичко. „Може би най-впечатляващото е Тикал – най-големият археологически обект от времето на разцвета на цивилизацията на маите. Първите руини там са от IV век преди новата ера. Със сигурност тази територия крие много неразгадани тайни. Разкрита е много малка част от тези пирамиди. Наистина усещаш колко са древни земите там.”

Любопитен факт е, че за местните не остава кафе – почти цялото производство се изнася. Заради това Бистра търси "под гватемалски дървета и камъни" местно кафе за свой приятел в България, но не успява да открие такова.

Сбъдната мечта = Разочарование

С голямо нетърпение Бистра очаква да посети град Ливингстън в Гватемала, до който се стига само по вода и който тя описва като града от мечтите си. Когато пристига обаче осъзнава, че няма нищо общо с мечтите й и с Гватемала. Повечето къщи там са почти пред разпад. Населението е преобладаващо чернокожо, почти няма местни хора от индиански произход. Ако някой ще ходи по тези земи, съвсем спокойно може да пропусне Ливингстън, съветва Бистра. "Там няма да срещне любезността на местните и ще остане разочарован”. 

Въпреки това обаче Бистра не губи добрите си чувства към страната. „Макар че тя е една от най-бедните държави в Централна Америка, хората там са наистина много сърдечни и имат съвсем различни ценостти от света, в който ние сме свикнали да живеем.”

Девизът на спокойния Белиз: Go Slow

Хората, с които се запознава Бистра в Белиз твърдят, че живеят в Рая и на най-красивото място на света и не искат нищо повече от живота. 

„Ако вървиш бързо или си притеснен в Белиз, винаги ще се намери някой от местните да ти каже да забавиш темпото и да се наслаждаваш на живота”.  

Снимки: Личен архив