Тя помни исторически стъпки от различни посоки и ги превръща в съвременна мозайка от култури и религии.
"Има нещо много странно в тази страна." Това е един кръстоносен път, а по кръстоносните пътища кървави следи са оставили всички – и византийци, и римляни, и араби… Тези земи са живели в Османската империя, били са английска и френска колония.
Кървавите следи, дълбоките рани и тъжните истории от войните, учат на най-трудните житейски уроци – като този: „Дайте ни мир и ще видите от нас чудеса“. Така казват в Ливан, страната, в която съжителстват различни религии и култури, преживяла 15 години гражданска война, кръвопролитни конфликти, икономически сривове и финансови катастрофи.
В днешния сложен свят, мирът остава дефицитна стока. Макар че в условията на пандемия примирията изглеждат малко по-възможни. Ливанците определено знаят колко горчива може да бъде цената на мира, защото вече са я плащали. „Може да забравите с кого сте се смели, но никога няма да забравите с кого сте плакали“, пише още Халил Джубран.
„Когато сядаме ние, ливанците, помежду нас няма разлика – дали е мохамеданин, дали е християнин. Ние сме ливанци. За съжаление светът не се върти от истинските хора. Той винаги се върти от желанието на големите сили, но ние, ливанците, се обичаме помежду си“, казва Амал, лекар в Бейрут.
Нина Шарафедин е акушерка. В Ливан е от почти 30 години. Съпругът й е ливанец, завършил медицина в България. Заради любовта Нина сменила българския въздух с ливански, но и тук се почувствала като у дома си.
„Като че ли има някакъв магнит в тази страна. Дори войната, колко неща сме преживяли и те привлича. Искаш да се връщаш отново и отново“, така изглеждат нещата за Нина.
Макар, че настоящата ситуация, която прилича на война, променя целия свят. Както гражданската война в Ливан променила ливанците.
„Когато човек види войната, преживее войната, тогава успява да се радва на много малки неща и да оцени живота, да усети, че за секунда може да загуби всичко. Затова не си заслужава да прави проблеми, а да живее и да се наслаждава на живота.“
Този урок научила и Нина. С идването си тя се озовала в южен Ливан, който бил окупиран. Представете си едно момиче, което търси розов живот и всичко хубаво. Пристигаш и виждаш война, спомня си тя. „Хора с оръжие непрекъснато, танкове. Когато видях танка за пръв път, бяхме на улицата и си мислех, трябва да се приближим, да отидем до танка, за да не могат да ни улучат.“
Срещите с войната и смъртта променят. Нина Шарафедин се е научила да бъде по-добър човек. Ливан променя чужденците, които живеят тук по-дълго. „България за мен е всичко. Наистина е това чувството. Пристигаш и искаш да целунеш първо земята, след това всичко останало. Ливан за мен е половината ми живот.“
За 30 години Нина научила, че мирът и балансът между различни култури, етноси и религии, е трудно постижим. „Няма и никога няма да бъде. Това винаги е във въздуха“, казва тя, но реалният живот рисува и друга картина.
„На моя съпруг в семейството има от всички религии. Аз съм православна християнка. Едната му сестра е женена за християнин маронит. Брат му е женен за мюсюлманка сунитка, другите – за шиити, също друзи. Те са един коктейл и когато се съберем всички заедно, много е хубаво.“
Може би така се случва, ако избереш мира в страната на различия, където балансът винаги е бил трудно постижим, а усещането за конфликт е във въздуха. Но, както казват в Ливан – любовта лекува всичко. Както в думите на ливанския поет Халил Джубран, където „любовта е единствената свобода в света“."Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Към 19 часа ще излезем с официално решение за прекратяване на блокадата на градския транспорт в София. Нека първо минат комисиите на СОС,..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Ограничено е правото на децата на образование и правото на възрастните на достъп до работното място , пише в позиция Съюзът на ръководителите в..