Радев предупреди за бедност при липса на адекватни мерки за излизане от кризата

Президентът Румен Радев заяви, че липса на адекватни мерки за излизане от кризата може да задълбочи бедността и неравенствата в страната. 

Ако не овладеем тази тенденция, рискуваме дълбоки обществени разломи, деградация и ръст на престъпността", посочи Радев, който е домакин на експертна дискусия за социалните и икономически измерения на кризата от Covid-19.

Доверието в институциите е най-важният ресурс за справяне с кризата, посочи президентът Радев.

„Българите вече излизат от състоянието на хипноза след насажданата паника, но най-важният ресурс за справянето с коя и да е криза това е доверието в институциите, които управляват, а едно управление се ползва с доверие, когато само взема решенията в интерес на гражданите, а не под обществен натиск или в резултат на пиар сметки“, каза държавният глава.

Държавният глава се обяви за реформи, които да доведат до социално икономическо възраждане у нас след кризата. Според президента, кризата е насочила вниманието върху приоритетите на властта: 

"Парите не могат да достигнат до най-засегнатите, до най-слабите, да речем пенсионерите, ама те и преди не са били във фокуса на това управление".

Необходими са бързи мерки за излизане от кризата, посочи и вицепрезидентът Илияна Йотова.

„До този момент има четири заповеди на здравния министър, но оттам нататък в елементарна хронограма как се излиза от тези извънредни мерки, защото те не са на парче, те имат своята логика. Една мярка води след себе си много други, както и няма никаква програма за изход от икономическата ситуация“, каза тя.

Липсва план за възстановяване, смята Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към президента.

„Не се справяме достатъчно добре от гледна точка на най засегнатите социални групи. Реалната помощ  е единствено безвъзмездната помощ. Наши балкански страни вече са реализирали мерки за безвъзмездна  помощ. У нас действа принципа - нищо, но от сърце“, каза той.

Здравните аспекти на кризата постепенно отстъпват пред социално-икономическите проблеми, посочи социологът Живко Георгиев.

„Голямото е неизвестността, неяснотата, трудната прогнозируемост, която си има своя психологическа цена“, добави той.