Технологиите и предизвикателствата пред демокрациите по света

Всяка една част от икономиката, инфраструктурата и обществото е свързана дигитално по един или друг начин. Бързото навлизане на технологиите постави предизвикателства пред демокрациите по света. 

Нивото на обвързаност с дигиталния свят в САЩ е в огромни мащаби и зависимостта от киберпространството прави страната уязвима на нападения от нов вид. 

"През ноември примерно може да се окажем в ситуация на близки резултати от изборите и да се наложи съдилища да разрешат тези диспути. Тогава част от населението може и да не приеме техните решения". 

Сюзан Сполдинг e експерт по национална сигурност към базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания. Тя е била и член на комисията "Солариъм", създадена за изграждане на стратегия срещу кибератаки. Доклад от тази комисия бе публикуван през март. Една от ключовите области на анализ е сигурността по време на избори. За Сполдинг е важно да се предотврати кибернамесата, която цели подкопаване на доверието в системата на обществените институции и демокрацията: 

"Това е област, в която трябва да обърнем внимание на издръжливостта на тази система, да защитим и запазим общественото доверие в тази система. И това се отнася също до обществено доверие в институциите по принцип. С други думи - обществена издръжливост спрямо вредни послания. Едно от нещата, което постави под въпрос легитимността на изборите през 2016, беше кампания по дезинформация, отчасти в киберпространството. Комисията препоръча изграждане на устойчивост на обществото посредством обучение в медийна грамотност и в по-широк план -  посредством обучение за гражданското общество". 

Информирани и ангажирани граждани за запазване на една функционираща демокрация - нещо изключително важно в етап, в който пандемията от Covid-19 кара щати да променят начините за гласуване.

"Тези промени често са оспорвани в съда. Ако позволим намаляващо ниво на доверие у нашите институции ние ще осъзнаем, че хората нямат да имат доверие спрямо тези, които вземат тези решения и ще има проблеми. В такава ситуация хората нямат да имат доверие в съда, където се решават такива въпроси".

Един от най-ярките примери за подобна атака са приписаните на руски оперативни лица киберакции за събиране на информация за кандидати и повлияване на изхода от изборите в САЩ през 2016-а. Тези предизвикателства, обаче не са уникални за Америка. 

Русия също е обвинявана, че се е опитвала да подкопава доверието в институции и в страни от Източна Европа. Според доклада Русия стои зад хакерски атаки срещу правителствени сайтове и бизнеси в Естония, Грузия и Украйна като някои от тези атаки са с глобално въздействие. Кремъл отрича подобни обвинения. 

Джим Ланджевин, който е законодател-демократ от Роуд Айлънд e друг член на комисията "Солариъм" за киберпространството. За него на международната сцена е необходимо спазване на норми: 

"Очакваме отговорни действия и поведение в киберпространстовото. Когато тези норми бъдат нарушени е нужно бързо обединение на международната общност, посочване на лошото поведение и налагане на последствия като санкции и предявяване на обвинение. Въпреки, че това не е свързано с киберпространството, бих дал за пример отравянето на Скрипал във Великобритания. Това бе е една ситуация, в която нямахме перфектно ниво на информираност за това кой е извършителят. Но международната общност използва данни от разузнаването на всички и се обедини много бързо като каза, че Русия е извършила това, че това е безотговорно и няма да бъде толерирано. Международната общност колективно посочи руснаците и отговори със санкции".

По време на Студената война заплахата от ядрени нападения от Съветския съюз в известна степен определяше бинарната ответна стратегия на САЩ. Наличието на бомба е нещо лошо, а липсата ѝ е успех. През 21-век наличието на допълнителни компоненти към заплахите кара управляващите да мислят над повече стратегии. В създаване на стратегия за кибер нападенията един от факторите е осъзнаването, че те ще продължат. Така целта става минимизиране на щетите. 

"За да има ефективна възпираща стратегия, трябва да се погледне индивидуално спрямо участниците. Не става дума за всеобхващаща стратегия, която да възпре всички. Подбудите на Северна Корея са различни от тези на Русия и Китай и изискват различни начини за повлияване. (Управлението в такива държави) ще прави това, което смята, че е необходимо на първо място да остане на власт. Трябва да гледаме реално и видим как да не ги допускаме да правят онези неща, които ще ни навредят най-много". 

Джим Ланджевин и Сюзан Сполдинг участваха в онлайн дискусия на Центъра за стратегически и международни изследвания.