Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политологът Манес Вайскирхер от университета в Дрезден:

Икономиките в Западна Европа са зависими от източноевропейските работници

Сезонни работници
Снимка: БГНЕС

„Зад аспержите и ягодите, които ядем тази пролет, стои животът на онези източноевропейски работници, които по време на пандемия не могат да си позволят да останат в карантина вкъщи.“ Това е едно от заключенията на изследване, проведено от фондация „Мидем“ за миграционните процеси по време на коронавирусната пандемия.

Анализът идва, след като на 30 март Европейската комисия публикува „практически съвети“, как трансграничните работници, и по-специално тези със „системно значими професии“, да могат да пътуват през затворените заради пандемията граници.

Дефиницията „системно значими професии“ се оказа изключително гъвкава, включваща освен медицински персонал, сезонни и социални работници.

Авторите на изследването правят извода, че отворените граници за тези групи работници без подходяща социална защита обслужват единствено интереса на работодателите.

По темата Весела Владкова разговаря с един от авторите на изследването - политолога Манес Вайскирхер от университета в Дрезден.

Политологът Манес Вайскирхер от университета в Дрезден

„Западноевропейските икономики са зависими от източноевропейските работници. Това важи за много сектори, не само за селското стопанство и за медицинските грижи. Затова Германия прие извънредни мерки, за да внесе сезонни работници по време на пандемията. Австрия направи същото за болногледачи от Румъния и България“, каза той в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

- На същите тези болногледачи Австрия оряза детските надбавки, защото децата им не живеят с тях в Австрия, а в родината, където стандартът на живот е по-нисък. Не се ли мери с двоен аршин, г-н Вайскирхер?

- Абсолютно. Никой не ценеше работата на тези хора. А орязването на детските надбавки е дело на бившето националконсервативно правителство на Австрия. Само преди няколко дни Европейската комисия заведе дело срещу Австрия пред Европейския съд в Люксембург заради това решение, което не отговаря на европейското законодателство и дискриминира европейски граждани.

Така че да, става въпрос за двоен аршин. Източноевропейските работници не се ценят. Едва сега, по време на коронакризата, хората си дадоха сметка, че те много помагат на западноевропейската икономика.

За различните сектори е различно. В областта на социалните грижи хората си дават сметка, каква помощ представляват болногледачите от Източна Европа, защото имат роднина или познат, който има нужда от тяхната грижа. В селското стопанство обаче не е така, защото никой вече няма представа от работата на полето.

- Юлия Кльокнер, германският земеделски министър, отправи призив към съгражданите си да помогнат при събирането на реколтата от аспержи, които германците обожават. Призивът й впечатли само отделни студенти, които се оказаха любопитни да опитат полската работа. Защо министърът не успя?

- Юлия Кльокнер не е сама. Принц Чарлз също призова британците да помагат в селското стопанство. Обяснението, защо не успяха, е просто - работата на полето не е атрактивна. Заплащането е ниско, работата е тежка, често шест дни в седмицата. Тази работа не е за всеки. А и трябва опит, за да си ефективен. Източноевропейците са много добри и затова са търсени от западните работодатели.

- Коронакризата извади на бял свят нелицеприятни факти за условията на труд в някои кланици в Германия, където работят предимно източноевропейци, в т.ч. и много българи. Заради разпространението на заразата сред тях властите в Германия се вгледаха в бранша и тази седмица правителството забрани наемането на подизпълнители, които най-често са работодатели на източноевропейските работници.

- Конкретният пример от Германия със забраната на подизпълнителските договори е стъпка в правилната посока. Тази система е изключително непрозрачна. Чрез такива договори се прикриват сериозни нарушения на трудовото законодателство. На практика хората, наети от подизпълнителите, често се оказват без трудови договори и без социални осигуровки. Или с други думи - тези хора нямат същите трудови права, както работниците в приемащата държава, което е закононарушение, защото всички са граждани на ЕС.

- И все пак, може би не трябва да коментираме темата в опростени морални рамки на експлоатиращия Запад спрямо невинния Изток.

- Разбира се, източноевропейските работници, които отиват на Запад, имат своя интерес, и това е заплащането. Но в сравнение с местните са дискриминирани. Това важи особено за селското стопанство.

- Сега говорим за селското стопанство и месопреработвателната индустрия, но Вие следите миграционните процеси в Европа, а много по-съществен проблем за Източна Европа е емиграцията на млади и добре обучени кадри. Какви са Вашите наблюдения, г-н Вайскирхер?

- По време на пандемията темата се превърна във водеща, що се отнася до лекарите и медицинския персонал. Трябваше да има политическа реакция.

Дългосрочните последици за икономиката на източноевропейските държави от тази миграция все още са предмет на проучвания, но е ясно, че ще са много тревожни. Изтичането на мозъци, напускането на млади и добре образовани хора е много голям проблем, който тепърва ще осъзнаваме.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Злати Златев

Злати Златев представя книгата "Магии, шамани и скъпоценни камъни в Мозамбик"

"Магии, шамани и скъпоценни камъни в Мозамбик" е заглавието на книгата на геологът Злати Златев , който е работил в северната част на Мозамбик и ръководител на голям минен и търговски проект, свързан с добива на минерални суровини и скъпоценни камъни. "Африка е необяснима магия" . Това каза пред БНР авторът на книгата: "Цялата тази..

публикувано на 23.10.25 в 12:34
Трудова борса в Бургас за  украински бежанци, 19 април 2022 г.

Милена Караканова: Интересът към трудовата борса за бежанци е изключително голям

"Интересът към трудовата борса за бежанци е изключително голям" . Това заяви пред БНР Милена Караканова , координатор на Кариерния център на Каритас: "Ние за втори път в София правим тези борси, така че интересът е много висок. Очакваме над 30 работодатели от много различни сфери да участват в Софийската борса и около същата бройка в..

публикувано на 23.10.25 в 11:00
Милен Митев

Милен Митев: Обществените медии поставяме аудиторията в центъра на това, което правим

"Много се радвам, че конференцията "Обществените медии - силата на аргументите" събра хора от всички краища на света" . Това заяви пред БНР  Милен Митев , генерален директор на БНР: "Имахме представители от обществени медии от Европа от Азия, от Северна Америка и дори от Африка . Нещата, които ми направиха впечатление, е, въпреки че идваме от..

публикувано на 22.10.25 в 15:26

"Фиеста - радостта от музицирането“ отбелязва 65-годишнината на Детския радиохор

Детският радиохор празнува 65 години с концерта “Фиеста - радостта от музицирането” , който ще се проведе на 23 октомври от 19:30 ч. в зала 3 на НДК . Програмата включва пиеси от испаноезичния свят - Испания, Мексико, Аржентина, Перу, Куба, Венецуела. Проектът се реализира с подкрепата на Министерството на културата и Програма "Култура“ на..

публикувано на 22.10.25 в 13:24
Ангелина Сапаревска

Ангелина Сапаревска: В момента "Ангелите" преминават през много промени

"Смола" е най-новата песен на група "Ангелите" . "В момента "Ангелите" преминават през много промени" . Това каза пред БНР  Ангелина Сапаревска - Анджели : "Чуха ни нашите слушатели на най-голямата музикална конференция на Балканите Solarlife преди една седмица. Там дебютирахме с новия си стил, жанр, всъщност вече експериментираме с..

публикувано на 22.10.25 в 10:52
Галена Славова

Галена Славова: Бизнесите в Китай са много притеснени от американските мита

"Пленумът в Китай е един от изключително важните пленуми, тоест място за решение в икономическата сфера" . Това коментира пред БНР Галена Славова , българка, която живее и работи в Китай: "Този пленум беше доста време отлаган - месеци наред, но така или иначе вече беше насрочен и би трябвало да се приеме програмата за икономическото развитие на..

публикувано на 21.10.25 в 14:57
Гьоте-институт България представя изложбата „Лечебни растения в смъртоносната зона“ на германския артист Свен Йоне

"Лечебни растения в смъртоносната зона“ - изложба на германския артист Свен Йоне

Гьоте-институт България представя изложбата "Лечебни растения в смъртоносната зона“ на германския артист Свен Йоне . "Смъртоносната ивица" е едно историческо понятие . Това е ивица на вътрешната граница между двете Германии и на тази ивица нищо не е трябвало да расте , за да могат войниците да имат поглед върху терена, защото те са имали..

публикувано на 21.10.25 в 13:12