Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Николай Сиджимов: Трябва да намалим отпадъците за депониране и изгаряне

Снимка: БГНЕС

Във времето на изолация делът на пластмасовите отпадъци се е увеличил, те са били извозвани от компаниите за разделно събиране при по-интензивен график.

Заради хигиенни съображения и санитарни изисквания може да се наложи по-дълго да се използват пластмасови изделия за еднократна употреба, въпреки заложените европейски нормативи за прекратяване на използването им. Това прогнозира пред "Хоризонт" Николай Сиджимов, изпълнителен директор на Асоциацията на еколозите в общините в България.

Предпазните маски и ръкавици сега попадат в контейнерите за битови отпадъци и според указанията следва да се третират като масовите, неразделно събрани отпадъци. От контейнерите за общия боклук те отиват към сепариращите инсталации.

Ръкавиците и маските са изработени от много разнообразни материали. Ако са смесени различни материали, това прави още по-трудно тяхното рециклиране, смята Сиджимов. Един от вариантите според него е "да измислим начин да правим такива, които могат да бъдат рециклирани, с което да се справи съществуващата рециклираща индустрия".

В момента може би най-добрият начин да се справим с отпадъци като маските и ръкавиците е изгарянето, проблемът обаче е дали инсталациите ни са достатъчно надеждни, за да могат да преработват такъв тип отпадъци, подчерта Николай Сиджимов в предаването "Хоризонт до обед". На първо място подобен тип отпадъци се горят в циментовите заводи, другото място са ТЕЦ-овете, уточни той. 

Пластмасовите отпадъци не са големи като обем, но попадайки в околната среда, когато не са изхвърлени където трябва, техният живот и период на разграждане е много дълъг, припомни той.

По ОП „Околна среда“ за периода 2007-2013 година са били изградени 11 сепариращи инсталации и 18 инсталации за компостиране на зелени отпадъци, посочи Сиджимов.

"По новата вече са подписани договори за 35 инсталации плюс три нови анаеробни инсталации, 19 инсталации за предварително третиране. Така целият брой инсталации в България става става 53. 45 регионални съоръжения за предварително третиране и 4 инсталации за анаеробно изграждане в България, което е един значителен капацитет. Чрез тях ние значително ще намалим отпадъците, които отиват за депониране или изгаряне.“

Николай Сиджимов смята, че количествата отпадъци, които се отделят, са все още недостатъчни. „Трябва да се научим да отделяме много по-прецизно това, което остава като отпадък. Ако отделяме добре, количеството, което ще отива за депониране и изгаряне, е наистина малко“, коментира той. 

„Това, което не отива за рециклиране, отива или за депониране, или за изгаряне. Тук борбата е между двете крила на професионалистите в тази сфера – едните, които са „за“ това голяма част от отпадъците да не се изгарят, и другата, която счита, че най-добрият начин да се справим с такъв тип отпадъци, е изгарянето“, допълни Сиджимов. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45