Накъде върви Унгария след затихването на пандемията

Унгария поиска извинение от света - извинение, че беше наричана диктатура, извинение, че Виктор Орбан беше наречен „Диктатора в сърцето на Европа“, че беше обвиняван в заграбване на власт с противоречивия закон за управление с укази по време на пандемията и то без краен срок. И макар краен срок за неограничената власт на Орбан да нямаше посочен, самият той обяви, че сдава правомощията на 20 юни.

Тази седмица правителството внесе в парламента законопроект за това, а на европейската сцена той дава знак, че ще създава проблеми и на още един фронт - изрази песимизъм по отношение на плана за възстановяване на Еврокомисията и каза, че бедните ще плащат на богатите. Отказва ли се Орбан наистина от неограничената власт, която има по време на пандемията, прекоси ли той тънката линия между извънредните правомощия и авторитарното управление. Отговорите на тези въпроси потърси Тоня Димитрова.

„Днес е 66-ият ден от началото на епидемичната заплаха и мога да ви кажа добри новини - спечелихме първата битка. Това беше огромна победа“. Така започна видеобръщението на премиера Виктор Орбан към унгарския народ преди около 2 седмици. В страната има близо 4000 заразени и малко над 500 смъртни случая.

Унгария не е на първите места по разпространение на вируса, а резултатът след първата битка срещу епидемията дава повод на правителството да обяви, че управлението с укази е дало резултат. Заключението на правосъдния министър Юдит Варга:

„Успешното приключване на първата фаза от борбата срещу Covid-19 в Унгария доказва, че унгарското правителство е упълномощило правилната институция да действа незабавно за защита на унгарските граждани. Ето защо разхлабването на мерките може да се случи и това доказва, че законът беше много важен в тази борба“.

82 дни Виктор Орбан управлява Унгария с укази - издадени бяха над 100. Подобен подход в условия на криза провокира множество критики за диктатура. Външният министър Петер Сиярто защити шефа си:

„Казват, че премиерът има неограничена власт. Това е лъжа, това е фалшиво. Унгарският премиер и правителството могат да издават укази само в защита на хората от пандемията. Второ, когато казват, че единствено Унгария е въвела подобно извънредно положение без крайна дата - това също е лъжа. Има още 4 държави членки, които имат подобни регулации. Трето - има 4 страни членки, които приеха регулации, позволяващи удължаване на извънредното положение без одобрение на парламента“.

Управляващите в Унгария поискаха извинение от света затова, че държавата им беше обявена за мъртва демокрация.

Това стана веднага след като Орбан обяви в Белград на среща със сръбския президент Александър Вучич, че връща правомощията да управлява с укази.

Във вторник правителството внесе законопроект за прекратяване на тези правомощия, но правосъдният министър Юдит Варга предупреди, че някои от мерките остават в сила.

Експертът от Германския фонд „Маршал“ Едит Згут изследва политиките на Унгария и Полша. Според нея връщането на правомощията е само привидно:

„Изглежда като магически трик - казват, че връщат правомощията, които им дадоха повече пространство за маневри през последните месеци, но същевременно си осигуряват нови допълнителни правомощия за ограничаване на свободите в дългосрочен план“.

По време на извънредното управление правителството на Виктор Орбан успя да прокара законови норми, които не са свързани с пандемията, включително забрана в документите за самоличност да се внасят промени за пол. Класифицирана беше информацията за финансирана от Китай жп връзка между Будапеща и Белград. Според Едит Згут корупцията в Унгария е достигнала невиждани нива:

„Виждаме, че няколко решаващи публични търга остават - например тези, свързани с основните играчи в икономическото пространство, които са в близкото обкръжение на правителството - икономическият облак на управляващата партия. Виждаме, че корупцията през последните месеци достигна най-високото ниво от 2005-а. Очевидно правителството си осигурява защитни механизми срещу загуба на правомощия“.

Една от мерките, които остават в сила и след 20 юни, е прехвърлянето на приходи от данъци от местната към централната власт, което Едит Згут разчита като удар срещу опозицията:

„Правителството оряза средствата на местното управление и също така приложи механизми, с които да атакува основни общини, които са под контрола на опозицията. И като не се отказват от тези правомощия те си осигуряват предимство пред опозицията или просто начин да заобиколят опозиционните местни власти, тъй като след последните местни избори има все повече места под контрола на опозицията“.

Големият въпрос е дали остава и най-спорната мярка по време на извънредното положение - до 5 години затвор за разпространение на фалшива информация. Но дори и да бъдат отменени тези наказания, те вече имат ефект върху унгарското общество, смята Едит Згут.

„Хора бяха арестувани през последните седмици заради тези регулации. И основният урок не е кои точно са хората и защо са арестувани. Тези случаи в дългосрочен план подхранват цензура и имат смразяващ ефект върху свободата на словото в Унгария и то не само на журналистите, но и на обикновените хора. Всички ще внимават какво публикуват във Фейсбук, защото също могат да бъдат арестувани“.

През всички тези месеци Брюксел само изразяваше опасения от случващото се в Унгария и уверяваше, че продължава да следи ситуацията.

Заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова:

„Случаят с Унгария предизвиква особени опасения. Извънредните правомощия там са много по-големи от всяка друга страна-членка, като се има предвид липсата на крайна дата. Криминализирането на разпространяването на фалшива информация, свързана с кризата, не е ясно дефинирано, санкциите са строги“.

Експертите на Еврокомисията обявиха обаче, че няма основание да се смята, че Унгария нарушава европейското законодателство. Но според Едит Згут Брюксел не разполага с ефективен инструмент срещу действията на Виктор Орбан:

„Проблемът с подхода на Еврокомисията по принцип е, че основният инструмент, с който тя разполага е наказателна процедура, а тя е насочена към специфично законодателство и не може да е насочена към системната природа на множество дребни законодателни промени, които вредят на демокрацията в много държави и особено в Унгария“.

През април Европейският парламент излезе със становище, че мерките на Унгария срещу коронавируса са несъвместими с европейските ценности, беше организиран и дебат по случая. Първоначално на него не бяха поканени унгарски представители, в последния момент покана имаше към премиера Орбан, но той отказа - формално заради извънредната ситуация. Председателят на групата на социалистите и демократите Ираче Гарсия Перес посочи по време на дебата:

„Миналия месец „Фрийдъм хаус“ заключи, че Унгария вече не може да бъде считана за демокрация. Това е безпрецедентно. Държава в Европейския съюз, която вече не е пълноправна демокрация. А през 2005 г. страната беше описвана като една от най-обещаващите изгряващи демокрации. Нито една мярка не беше взета за санкциониране на действията на Орбан и той продължава с дори повече власт и по-голяма намеса в избирателната система, компрометира образованието, културата, свободата на словото, възпрепятства свободното гражданско общество. Срамота е, срамна ситуация за Европейския съюз“.

Унгарският евродепутат от Андор Дели от Европейската народна партия определи атаките като кампания на европейските либерали:

 „Изглежда левите просто не могат да спрат да нападат Унгария всеки месец. Няма смисъл да води тези празни идеологически дебати. Трябва да говорим за съществените неща, за това, което интересува гражданите. И сега отново Унгария е на дневен ред, и то в дебат, за който организаторите знаеха, че 90 процента от евродепутатите няма да могат да участват.“

Каквото и да говори Европейският парламент или пък западните медии, Виктор Орбан остава недосегаем, а действията му не водят до последствия. От самото начало той провокира Брюксел, върви по ръба на европейското законодателство. Такъв беше и поредният ход по време на извънредното положение  в отговор на решението на Европейския съд, че транзитните зони за мигранти в Унгария са незаконни. Орбан не се поколеба да изпълни задължението си според Договора за Европейския съюз и закри центровете. 

„Това е природата на режима - много често той показва символично, че изпълнява европейското законодателство. Така е и с решението на Европейския съд за транзитните зони за мигранти. В този случай правителството няма полза от това да се опълчва на Европейския съд, тъй като ще трябва да плаща глоби, които ще навредят на икономиката, и то сега, когато тя е в рецесия. Така, че в момента това би било не само политически, но и икономически риск“, посочва Едит Згут. 

И докато върви по ръба на бръснача по отношение на европейското законодателство Виктор Орбан продължава да засилва хватката у дома и да налага европейския си дневен ред. Външният министър Сиярто обобщава унгарската позиция:

„Ние определено сме против създаването на съединени европейски щати. Нашата позиция е, че силен Европейски съюз трябва да се основава на силни страни членки“.

Подобни европейски цели са особено решаващи в този момент, когато Европа е на кръстопът относно мерките за възстановяване след пандемията - солидарен подход или не. Дали Виктор Орбан ще обяви победа и на европейската сцена ще покажат преговорите по предложенията на Еврокомисията за нов многогодишен бюджет на Евросъюза и фонд за възстановяване на стойност 750 милиарда евро. Те едва започват, а изходът от тях ще покаже дали Европа тръгва по пътя на задълбочената интеграция или статуквото ще се запази.