Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Туристическите маршрути - общи и ничии

Планинарският и Туристическият съюз не могат да се разберат кой какво прави в името на туриста

Снимка: БГНЕС

Липсващи огради, парапети и табели, занемарени екопътеки и съоръжения по тях, немаркирани маршрути. Това са детайли от туристическата карта на страната, за които се оказва, че никой не е пряко отговорен.

След последните инциденти с туристи и край морето, и в планината предаването "Хоризонт до обед" се фокусира върху обезопасяването на туристическите зони и подстъпите към тях, но покрай това излизат наяве и тлеещи с години спорове и противоречия. 

Председателят на УС на Българския планинарски съюз Димо Колев е на мнение, че личната отговорност на туриста е водеща за неговата безопасност.

„Ако подходим от тази гледна точка, значи да обсипем цяла България с табели навсякъде, защото индивидуалисти има безкрайно много. Това е до лично съзнание, възможности на човека и, разбира се, случайността“, отбелязва той по повод на фаталните инциденти с туристи. 

Културата ни за спазване на наредби и закони, не само като туристи, е нулева, смята Димо Колев. На запад да влезеш в национален парк или защитена зона и да не спазваш правилата, е равнозначно на излизане със солена глоба. „Докато тук нашите институции не си вършат работата, никъде няма глобени за нищо, иначе законите си ги има, много хубави. Заграждения има, да, хората ги прескачат.“

Снимка: Кирил Фалин, БНР

Т.нар. екопътеки се правят по едни европрограми, взимат се едни големи средства, влага се една част от тях и после никой не ги поддържа. И е много лесно да сложиш една преграда отпред или една преграда и да кажеш – маршрутът е опасен, не се поддържа и си носиш отговорността после“, коментира Колев.

Нещата опират до собственост и нейното управление, смята Румен Драганов, изпълнителен секретар на Българския туристически съюз. Когато говорим за туристически зони, туристически места и туристически точки, които в чужбина са много добре регламентирани, ние в България нямаме регламент", твърди той. "Това означава да имаме управление върху тези територии, съвсем ясно, така че да бъде запазен животът и здравето на туристите.“

Според Драганов липсва алгоритъм за спасяване в критични ситуации.

Българският туристически съюз започва маркирането на Мальовишката пътека в две части. Ще се прави не само маркировка, но и т. нар. смарт стълбовемалки клетки със зарядно устройство, сирена, лазерен лъч, автономно захранване с ток. Така в случай на бедствие ще бъде ясно как да се обяви тревога, уточни Румен Драганов.

Снимка: БГНЕС

Смарт пътеките са част от международните туристически пътеки, в които страната ни е включена. БТС работи със застрахователни и телекомуникационни компании, за да може там, където има турист, да има и управление, посочи Драганов. Той даде пример със спорадичното управление на екопътеките. 

„Взимате някакви средства, правите някакъв мост, десет години никой не го поправя, някой минава по него, хлътва, пропада и загива. Такава безстопанственост, заложена, на нас не ни трябва. На нас ни трябва нещо, което да е устойчиво. Този, който маркира, да маркира непрекъснато. Ако има вандализъм по каквото и да е, то да бъде възстановено веднага. И туристът, който се движи по тази пътека, да знае – и сега, и след 10 години, че това е място, където е осигурена някаква степен на сигурност.“

Румен Драганов сравни по-авантюристично настроените туристи с недисциплинираните шофьори. „Това е като – карай на червено. Тези шофьори, които не спазват правилника, ние ги виждаме на първия завой след селото, на първото дърво. Дотам са стигнали.“

Според Димо Колев от години има регламентация в закони и наредби кой какво трябва да свърши в туристическата инфраструктура. Преди време маршрутите са градени с доброволчески инициативи, имало е масовост, а „от 20 години нищо не е пипнато“.

„След това затишие и неправене на нищо, хиляда оплаквания и т.н., хората започнаха по места да се организират, да вземат нещата в ръце и да си правят маршрути, възстановяване на стари и изграждане на нови, по всички възможни правила, с всякакви възможни разрешителни. Най-хубавото е, че общините най-после започнаха да се включват по места, да финансират и да помагат“, заяви Колев, който обвини Туристическия съюз, че подстрекава общините да не дават пари на доброволците.

Произходът на Българския туристически съюз е на кооперативен принцип, не на бизнес принцип, контрира Румен Драганов. „Хората са носели камъните в раниците си, и гредите, и дървения материал и така цялата база, която виждаме, че е построена.“ Този принцип според него е „зачеркнат от много дълго време“, а оттам се е получила „една разруха в хижите, разграбване, разпарчетосване“.

В момента нито има възможност някой да направи хижа, ако е обществена организация, нито съществуващите пътеки се поддържат, изтъкна Драганов.

Димо Колев на свой ред зададе въпроса „защо хижите и заслоните са в това състояние и кой продължава да ги управлява, макар че в момента нямат лиценз за това, колко на брой табели или километра маркировка са направили през последните 20 години“.

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Морската градина в Бургас

МОСВ отбелязва деня на биосферните паркове и резервати

За трета поредна година Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури отбелязват 3 ноември като Международен ден на биосферните паркове и резервати, обявени по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Датата е избрана през 2021 г. с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Инициативата за честване..

публикувано на 03.11.24 в 07:48
Дъждосвирцова птица

Омайното сем. Дъждосвирцови от Оман

Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме..

публикувано на 28.10.24 в 09:34

Конференция на ООН в Колумбия ще опита да спре изчезването на видове

Решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа – така определят експертите започващата днес  в Колумбия среща на върха на ООН за биоразнообразието. Форумът в Кали ще събере около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи и представители на коренни общности и..

публикувано на 21.10.24 в 03:51
Акцията, проведена преди година

Десислава Микова: Институциите са безсилни да спрат замърсяването от въглища

Преди година активисти на "Грийнпийс" изписаха върху охладителна кула на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград думата "престъпление" на английски. Година по-късно хроничните нарушители остават безнаказани. Институциите са безсилни да прекратят порочния кръг на замърсяването . Централата в Димитровград не е единственият пример, коментира пред БНР..

публикувано на 18.10.24 в 10:28

12% е увеличението на туристите в София до средата на 2024 година

12% е увеличението на туристите в София през първата половина на годината, показват данните от Единната система за туристическа информация  на Министерството на туризма, в сравнение със същия период на миналата година. Регистрираните нощувки са с 10% повече. Близо 60% от посетителите са чуждестранни туристи . За първото деветмесечие..

публикувано на 14.10.24 в 09:19

Втечненият природен газ замърсява повече от въглищата, сочи ново проучване

Природният газ, който бива транспортиран и изнасян, произвежда много повече парникови газове от въглищата, въпреки че газовата индустрия твърди, че е по-чиста алтернатива. Това се посочва в ново изследване, което поставя под въпрос бързата експанзия на газови доставки от Съединените щати за Европа и Азия. Изследването е проучило 20-годишен..

публикувано на 06.10.24 в 23:19
Антарктида

Растенията на Антарктида са се увеличили заради климатичните промени

Растенията, които покриват Антарктическия полуостров, са се увеличили над десет пъти през последните няколко десетилетия заради глобалното затопляне, сочи проучване. Анализ на сателитни данни е установил, че през 1986 година растителността е била по-малко от 1 квадратен километър, докато през 2021 година тя вече е покривала близо 12 квадратни..

публикувано на 06.10.24 в 07:08