Въпросник ще оценява мястото на БГ индустрията в европлановете за Космоса

Въпросник ще търси отговори за това какво е мястото на българската индустрия в европейските планове за Космоса. Документът и новите предложения към бизнеса за участие в проекти на ЕС бяха представени на онлайн информационна сесия.

Динка Динкова, която е от дирекцията за новосформираната в ЕК Главна дирекция „Отбранителна индустрия и Космос“ посочва, че по различни програми за изследванията в Космоса има близо 30 милиарда евро. И това е доказателството, че за ЕС космическите изследвания са приоритет. България също може да е част от тези проекти, става ясно от думите ѝ и изброи възможните сектори.

"Програма за насърчаване на бизнеспредприемачеството, програма за стартъп компании, която ще предлага и достъп до рисково финансиране на най-добрите идеи. Другият нов момент - програмата предвижда и по-разширена роля на Европейската агенция за спътникова навигация, базирана в Прага, която ще бъде натоварена с експлоатацията на тези европейски системи, разработването на нови приложения и нови пазари. Тези програми са отворени и достъпни за всички, за малки и големи предприятия от малки и големи държави членки и надявам се българското участие да бъде все по-активно, за да може България да затвърди и доразвие своите позиции в този стратегически сектор, който би могъл да се превърне в истински мотор за модерна икономика".

Статистиката -  до сега към края на март има 87 български предложения към Европейската космическа агенция. Има 30 одобрени и 22 извършени дейности, 7 са били в процес на одобрение. Една е била отложена заради Covid. 

По данни на Министерството на икономиката за петте тръжни процедури, проведени от 2015 година насам са усвоени 3,480 милиона евро чрез 22 договора. 

Икономическото министерство посочва, че българските фирми подобряват представените от тях проекти, тъй като нивото за успеваемост е средно 34 процента. Но е нужно и повишаване на качеството на предлаганите проекти, за което се дават точки. 

Бизнес специалисти обясняват, че само 20 процента от усилията са за изстрелване, а останалите за технологичния процес. И тук е мястото, където може да наблегнат българските фирми, обясни Камен Илиев, който е директор на бюро за трансфер на аерокосмически технологии, което работи заедно с БАН:

"Единственият начин за по-малките страни да се включат в космическите изследвания е именно тази интеграция, която освен всичко друго координира националните, европейските и международните космически програми. Космосът е сложна дейност, изискват се много усилия, изисква се много капацитет познания и наскоро чух уважавания от мен професор Гецов в едно изказване да казва, че Космосът е фактически лакмус за всяка една страна, за нивото на нейните индустриални и технически способности. И това е точно така. Ако вие можете да правите нещо в Космоса, то може да се счита, че това е индустриално развита държава. И това е голямото предизвикателство пред България, пред българския бизнес, пред българската държавна администрация именно да намерим тази пресечена област между нашите икономически възможности и нашите технологични възможности".

Затова Камен Илиев казва, че бизнесът трябва да попълва анкетата, която трябва да даде картина на потенциала за развитие на българския индустриален и научен капацитет в космическия сектор, неговите технологии и готовност за сътрудничество с Европейската космическа агенция. 

Желяз Енев, директор на Дирекция „Икономическа политика” в Министерство на икономиката, казва, че и това ще е достатъчно България да излезе с написана българска космическа програма. 

"Не желаем да разработваме космическа програма, която няма сериозни основания, не е основана на факти, на оценка, на потенциала, на интереса на нашите фирми, на оценка на техните възможности. Публичните средства не са неограничени, в този смисъл следва всеки лев да бъде изразходван по възможно най-ефективен начин. И още една причина - постиженията на България в областта на Космоса, не е моя оценка, силно са намалили своя обем. При липса на ясно осъзнаване къде сме и къде искаме да отидем, не е възможно да се разработи стратегия, която да бъде изпълнима и полезна за отрасъла. Затова ние също очакваме резултатите от проучването, за да разработим документа".