Когато подарява картини, той не го нарича подарък. "То не е подарък на картини, то е начин да станете съпричастни към мен, към моите мисли, моите преживявания, цветове, към хубавото и лошото, което ми се е случило. Аз мисля, че за това служи картината – тя е комуникация по един друг начин. Може би затова е по-странна и по-различна от нормалното общуване", каза Яхнаджиев за предаването "Рано в неделя".
Художникът е оптимист, че „ще ни има и след тази болест, която ни сполетя и всичко ще бъде наред“.
Иван Яхнаджиев вярва, че да дадеш самочувствие на един човек, особено на едно дете, е сред нещата, които са важни за него и иска да прави. „Нашето поколение растеше с девиза, че скромността краси човека. Това не е вярно. Човекът трябва да бъде със самочувствие, особено това младо поколение. Да знае как се влиза в Лувъра, как се застава пред картините, да рисува, да познава Пикасо, да познава Миро, да познава световното изкуство.“
Българските деца са безкрайно талантливи, смята Яхнаджиев, който е работил с деца на много места по света, включително в училище в Италия. „Както българчето носи колорита в сърцето си, никое друго дете, на никой друг земен меридиан не усеща така колорита. Както казваше моят професор Дечко Узунов – на колорит не се учи, или го имаш – или го нямаш. И наистина. Сега съм на 73 години и го разбирам, че това е точно така.“
Яхнаджиев обича да рисува с деца с дислексия. Подкрепя превенцията на зависимостите. Правил е бодиарт на дете с увреждане и още си спомня радостта, която е предизвикал – детето да е цялото в боя и никой да не му се кара, че се е изцапало. Художникът споделя, че "заразиш" ли едно дете с изкуство, отправиш ли мислите му по този път, то няма да тръгне по лошия, от който се страхуват всички родители.
Учителят е нещо статично, докато художникът застава редом с детето, като равен с равен и „на един лист заедно с него правите цветове и форми, от които заедно се възхищавате. Питам го дали това му харесва, променям, ако нещо не му харесва, той променя моето и този диалог е безкраен и много силен. Това мисля, че е: терапия.“
Иван Яхнаджиев отбелязва нещо любопитно – има разлика в нарисуваното от децата, които живеят на висок етаж и рисуват предимно интериор, и децата, живеещи например на партер или в къща, както и дали живеят в големия град или в провинцията и „когато излезе, всеки ден вижда балкана - то рисува само пейзажи, това вижда, с това живее“.
„И тези неща не се забелязват може би винаги от нас, възрастните, но те оказват голямо влияние. Едно е да живееш до църква и да чуваш камбаните, друго е да чуваш само звънеца на вратата.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..