За повече море и по-малко пластмаса

Регистрират се т.нар. акумулиращи зони – места с по-голяма концентрация на отпадъци, което се дължи на течения, завихрящи отпадъците, които не им позволяват да се разпръснат, каза Слабакова и даде пример със зоната около нос Калиакра.

Каква е моментната снимка?

"Картинката не е особено красива. Достигнахме до 170 броя на километър, квадратен. Максимални количества сме открили през есента на 2018-а в района на Созопол. Като цяло южното крайбрежие е значително по-замърсено, отколкото северното", посочи Виолета Слабакова в предаването "Хоризонт до обед".

Плаващите отпадъци се движат с помощта на теченията и вятъра и има непрекъсната динамика. Това, че днес югът е по-замърсен, не означава, че утре северът няма да е по-замърсен, уточни тя.

Плаващите отпадъци са трансграничен проблем. Откриват се например марки, които не се произвеждат и търгуват у нас, с надписи на грузински и на турски език. Корабите също са замърсители, от тях идва част от изхвърлените отпадъци. Друг дял от отпадъците се пада на река Дунав, по която те „пристигат“ и се вливат в морето.

90 на сто от отпадъците са пластмаси. Това замърсяване е доста сериозно, коментира Слабакова. Най-често се срещат торбички, найлони, опаковки, фрагменти от пластмаси. 

„Постепенно деградират, механично се накъсват на по-дребни частички, които вече са проблем – микропластите, защото могат да бъдат погълнати от живи организми, по хранителната верига съответно достигат до човешкия организъм.“

Друг проблем е, че попадайки в морето, пластмасата вече няма как да бъде събрана или ако има такъв механизъм, това би било много скъпо. Различните видове пластмаси имат различен живот, при някои от тях той може да продължи до 500 години.

Като изход експертите съветват някои от основните пластмасови изделия трябва да бъдат намалени.

Според Евгения Ташева от Сдружение „За Земята“ е абсолютно постижимо да имаме повече море и по-малко пластмаса, какъвто е слогънът на съвместна кампания на сдружението и "Грийнпийс" - България.

Необходими са усилия не само от страна на младежите, които се включват в акции по почистване и от страна на хората, които са намалили употребата на пластмаса, но и действия на институциите и бизнеса, заяви Ташева пред БНР.

Все повече потребителски стоки се предлагат в опаковки от пластмаса, която не е годна за повторна употреба или рециклиране и съдбата им е или да приключат в пещ за изгаряне на отпадъци, в депата или в най-лошия вариант – в природата, по плажовете, в морето и т.н.