Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Записки от Пушево

В селото на каменните къщи и кактусите някога всеки втори мъж бил мелничар

Инфекцията от коронавируса и днешната извънредна обстановка върнаха живота във великотърновското село Пушево, селото на каменните къщи и кактусите, където е била и първата индустриална воденица в България.

Каменни дувари, които спират тишината. Няма кръчма и аптека, а някогашната здравна служба е превърната в пощенска станция, където пощальонът от съседното село идва веднъж в седмицата. Един смесен магазин, който е за всичко. И безброй кактуси на източния склон, които никой не помни кой вятър ги е довял. 

Това е Пушево – каменното село, в което и къщите, и огромните плевни са от камък – спомен, че някога наблизо е имало кариера, а от поминъка преди повече от век няма и помен. 

През 1877 година в селището е заработила първата индустриална воденица в България и всеки втори мъж е бил мелничар.

Пред кметството срещам Пенка Минчева, ходила за пенсията и да се види с кметския наместник. „Хубаво си живеем и с надежда“, споделя пенсионерката. „Нормално и всичко си имаме. Уважение имаме един към друг, спокойно се живее. Надеждата - поне по-зле да не става, надяваме се за по-добре. Пенсийки имаме, градинки имаме, деца имаме, помагат. Аз съм на края на селото. Дори пред къщите си имаме кактуси и са нацъфтели. Радва ни. Който обича цветята, радват ни“, разказва тя.

Много се историите за това как жълтоцъфтящите кактуси са се озовали преди много години в балканското село. Никой обаче не знае кога е поникнал първият кактус, разказва кметският наместник Юлия Костадинова, която през последните години е превърнала местността в туристическа атракция.

Това са растения, които не са характерни за нашите ширини и по някакъв начин са се появили. Иначе са много красиви. Не зная дали сме единственото българско село с кактуси, може да има и някъде другаде. Много от хората, които идват тук, си вземат от кактусите и си ги развъждат по домовете. Кактусите заемат един цял скален склон в източната част на селото, в местността Дола. Там върви едно поточе в малко каньонче. Местността е много приятна за отдих и за почивка“.

Кактусовата гора тепърва цъфти, а около чешмата под нея се е събрала голяма група великотърновски пенсионери, дошли на първата си разходка след месеците на социална изолация

„Тук природата ни впечатлява и гъстонаселените кактуси, и това, че се поддържат и не са унищожени. Много добра гледка“.

„В Пушево ме впечатлиха кактусите, защото никога не бях чувала за полето на кактусите и дойдохме да ги видим. Красиви са“.

„Мен всичко ме впечатлява, защото е въздух, зелено, хората тук – всичко е от душа, все едно, че се познаваме от 100 години. Разтваря ми се душата“.

От няколко години в първата половина на юни в Пушево се организира празник на кактусите, но тази година ще пропуснат.

140 са жителите на Пушево, основно пенсионери. Животът се върна с коронаинфекцията, селото се оживи, твърди кметският наместник Юлия Костадинова.

„Сега във връзка с Covid-инфекцията населението нарасна неимоверно много. Само по настоящ адрес се регистрираха над 60 човека, а да не говорим за всички други, които се заселиха за известно време в Пушево – от София, от Русе, просто от всички части на България, които имат връзка с Пушево, всички се прибраха. Имаше нещо много мило в тази ситуация – как всички изведнъж се върнаха към родното“, коментира Костадинова.

Хората преосмислиха приоритетите си и се върнаха към корените си, разказва Надка Павлова, председател на клуба на пенсионера в Пушево.

„Обработваме малко земята и съчетаваме приятното с полезното, да си произведем зеленчуци. Помагаме на самотни хора от селото. Това отношение за някои е направо много добре, защото няма кой да се грижи за тях и когато се полагат грижи от социална дейност, за тях е приемливо, десет човека са“.

Все повече млади семейства, включително и чужденци, купуват къщи в Пушево. Безмълвните дворове и улици отново се огласят. Селото вече си има 7 деца. За лятната ваканция при баба и дядо е дошла 8-годишната София. „Като у дома, защитена от природата. Мога да се разхождам и да играя на воля. По-хубаво ми е в Пушево, отколкото в парковете в Търново“.

Децата са новата надежда на селото и затова тази година с десетте хиляди лева по програмата „Местни инициативи“ и полагащите се от общинския бюджет още 5 хиляди лева в Пушево избрали да асфалтират улицата, където са домовете на англичаните и на младите български семейства с децата, уточнява кметският наместник Юлия Костадинова, която управлява селото четвърти мандат.

„Направихме точно тази улица, която беше изцяло пръст и кал. Тя е най-южната за селото, най-крайната, точно там живеят четири деца. Аз съм особено доволна от това, че направихме тази улица, за да можем по някакъв начин да улесним тези хора, защото те са избрали нашето село и за нас това е един вид задължение. Най-вече искам да имаме пътища, по които всеки да може да върви. Тук живеят възрастни хора, трудноподвижни. Искам да има достъпна среда до всеки един човек в Пушево“.

Най-южната новоасфалтирана улица се оказва и най-стръмната, нагоре по баира към подножието на планината. Докато човек се катери и наслаждава на красивите нови и реновирани стари къщи, все от камък, и на перфектно поддържани градини и площи пред имотите, може да срещне някой от местните, излязъл да плеви лехите. 

Анка Аврамова е създател на певческата група „Съгласие“. Над 100-годишната ѝ народна носия е извадена за проветрение до зеленчуковата градина, подредена под конец.

„Всяка година я правим така. И цветята – най-важното, което обичам най-много, разменяме си ги, сортираме си ги, селекция. Надеждата ни е да ни минава по-приятно времето“.

Снимки: Здравка Маслянкова



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли.  Заниманията са за деца от 6 до 12 години.  Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян.  "Залагаме както на традиционни..

публикувано на 20.07.25 в 07:10

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..

публикувано на 20.07.25 в 06:55
Асаф Ясур

Асаф Ясур не спира да печели медали за Израел на параолимпийски игри

Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..

публикувано на 20.07.25 в 05:52
Музеят, посветен на 15-и юли, който се намира в Истанбул.

9 години след опита за преврат в Турция енергията против пучистите е транформирана в подкрепа за държавата

С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..

обновено на 19.07.25 в 12:18
48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет

Какво кара чужденци с различни професии и съдби да учат български език?

Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..

публикувано на 19.07.25 в 07:25

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30