Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спазва ли се законът при вноса и изгарянето на отпадъци

Снимка: БГНЕС

Обществената нетърпимост към нерегламентираното третиране на отпадъци все повече нараства. Налице ли са гаранции от страна на отговорните институции, че отпадъците се обработват по безопасен начин и не се изхвърлят в депата, вместо да се рециклират? И как може да бъде преодолян дефицитът на информация, която се съхранява в регистри, които на този етап не са публични?

Трансграничното движение на отпадъците от месеци наред присъства в криминалната хроника на новините, а заради общественото недоволство с действия се включиха полиция и прокуратура.

Отговорните институции не признават, че прилаганият контрол е неефективен.

"Съществуващите системи за третиране на отпадъци у нас са неустойчиви и не съответстват на добрите практики в другите европейски страни, макар че непрекъснато се повтаря от управляващите, че нашето законодателство е хармонизирано с европейското, но прилагането му за съжаление изобщо не е такова. Няма ефективен контрол, а защо няма такъв, на този въпрос отговор трябва да дава съответният министър на околната среда", каза експертът по екология Любка Костова.

Логиката на бизнеса е с възможно най-малко инвестиции да изкара максимална печалба, коментира председателят на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие Илиян Илиев.

„Много често е по-добре да използваш някоя държава, където законодателството е по-слабо, има повече сигнали, че определени позиции по-лесно могат да се корумпират и по-лесно да дадат разрешение", изтъкна Илиев.

Според Илиев именно съмненията за вредните вещества, изхвърляни в атмосферата при изгарянето на боклука, превръщат темата за вноса на отпадъците в една от най-пазените тайни в държавата.

"Когато ние изгаряме отпадъците, ние всъщност създаваме едни от най-вредните продукти с токсично влияние върху хората, върху тяхното здраве", изтъкна Илиев. 

Изгарянето на отпадъци в Европейският съюз е строго регламентирано, отбелязва експертът по управление на отпадъците Недка Инджова:

"Проблемът идва, когато отпадъците се изгарят в инсталации, които не са пригодени, например ТЕЦ-ове за въглища, ако няма нужните филтри не би трябвало такава инсталация да бъде пусната с одобрено комплексно разрешително". 

В момента право да използват т.нар. RDF гориво имат 4 предприятия - три циментови завода и ТЕЦ-Сливен. Комплексните разрешителни се издават от екоминистерството и това е институцията, която следи за тяхното спазване. Според министър Емил Димитров те имат филтри, които задържат всички вредни вещества, отделящи се при горенето.

Междувременно изгарянето на отпадъци, както и движението им в рамките на ЕС е съвсем законна и обичайна дейност. Налице са обаче възможности за заобикаляне на общоевропейските правила, алармират експертите. До проблема се стига заради липсата или отказа от контрол и формалните проверки, които се правят по документи:

"При така функциониращия модел той много лесно може да бъде пробит и вносът на отпадъци да бъде използван и за нерегламентиран внос. Да не говорим, че по принцип бизнесът с отпадъци много често се движи от така наречената "по-сенчеста икономика" и възможности за нередности има колкото искате", подчерта Илиян Илиев.

Несъответствието между съдържанието на контейнерите и заявеното в документацията е достатъчно условие, за да се върне цялата пратка. За да бъде установено, че внесеният отпадък не отговаря на законовите изисквания са необходими надеждни контролни органи, поясни Недка Инджова:

"Когато на Митница се спре камион, за който има съмнения, че става въпрос за незаконен превоз на отпадъци, от Агенция "Митници" трябва да извикат представител на съответното РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите- бел. на ред.), което да констатира фактите, защото РИОСВ и МОСВ (Министерство на околната среда и водите- бел. на редактора) са компетентните органи по отношение на трансграничния превоз на отпадъци. И последната дума има служител на РИОСВ", изтъкна Недка Инджова.

Забраната за вноса на отпадъци бе повдигнат още в началото на годината, а за временен мораториум заговори и министър-председателят Бойко Борисов.

Още тогава стана ясно, че забраната за внос на боклук от други европейски страни противоречи на принципа за свободно движение на стоки в Европейския съюз. В случая боклукът е суровина, която се оползотворява от българския бизнес. Проблемът е с контрола върху тази търговия в България, категорична е Любка Костова, експерт по екология:

Оказва се, че събраните в България отпадъци не само не са достатъчни за задоволяване на нуждите на предприятията, но и качеството им е ниско. Затова, за да получат качествено RDF гориво, заводите са принудени да го внасят:

В България действа законова забрана да се внасят количества, надвишаващи 50% от годишния капацитет на инсталацията, в която ще бъдат използвани:

Международният експерт по околна среда Мария Кръстева изрази своите съмнения, че на много места в страната се складират отпадъци, внесени отвън за оползотворяване. Европейският регламент задължава всяка държава да разработи собствена система, контролираща движението на отпадъците на нейна територия:

"Наказателната и правораздавателна система да работи, а не безнаказано да се случват неща, които са в ущърб на здравето на българските граждани и околната среда", подчерта Мария Кръстева.

Владислав Панев, столичен общински съветник от „Демократична България“ и съпредседател на Зелените, предлага и друга ефективна мярка. На практика България стимулира вноса на отпадъци за изгаряне, защото произведената от това електроенергия се изкупува на завишени цени, а печалбата става значителна, защото централите получават допълнителни доходи и от приемането на самия боклук.

Пазарът би могъл да се регулира с премахване на преференциалните цени и засилването на контрола, категоричен е Панев:

"Държавата толерира ТЕЦ-овете на въглища като им позволява да реализират надпазарни печалби от дейността си. От това държавата губи десетки милиони, тъй като това в крайна сметка пречи на нормалната конкуренция, пречи на трансформацията на енергийния отрасъл. Това трябва да бъде премахнато като възможност, те да получават пазарни цени в крайна сметка, да не получават допълнителни премии за това, че произвеждат хем пара, хем електроенергия", подчерта Панев.

Репортажа можете да чуете от звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ДАНС и военното разузнаване предупреждават за потенциални кибератаки

През 2024 г. най-чести кибератаки са свързани с блокиране на информационни системи на фирми или кражба на данни. Това посочва докладът за дейността на ДАНС. Докладът на Военното ни разузнаване също предупреждава за кибератаки. Под атака остават информационни системи на държавни институции и общински администрации; дружества, ангажирани с производство,..

публикувано на 27.04.25 в 16:16
Христо Иванов

Христо Иванов: Българските демократични сили вече трябва да разчитат само на себе си

"Да, България" – една от партиите в коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България", избира нов лидер на мястото на подалия оставка преди 9 месеца Христо Иванов. Кандидатите за поста са шестима. От предварителните им заявки стана ясно, че има консенсус партията да бъде ръководена от двама съпредседатели. За да се случи това, делегатите..

публикувано на 27.04.25 в 12:36

Кои бяха най-важните новини в Светлата седмица

В края на Светлата седмица, в която се питахме къде са светлината и просветлението, толкова ли е голяма търпимостта в държавата и толкова голямо ли е човешкото безрасъдство. Седмицата ни донесе поредна печална статистика за жертвите на пътя. Липсата на отговорност убива хора всеки ден, а близки на загинали на пътя се изправиха пред..

публикувано на 27.04.25 в 10:10
Георги Богданов

Г. Богданов за предмета "Добродетели и религии": Не е ясно какво иска да въведе МОН

Не е ясно какво МОН иска да въведе в училище.  Това заяви пред БНР Георги Богданов, председател на Националната мрежа на децата,  за намерението на МОН да въведе предмет "Добродетели и религии"  от следващата учебна година. До 8 май просветното ведомство ще публикува концепцията за предмета. "Явно има политически натиск върху..

публикувано на 25.04.25 в 12:30
лунапарк, Ямбол

Инж. Димитър Бичев: Две фирми у нас проверяват атракционите, не са достатъчни

В България няма акредитирани органи за контрол, които имат права за технически проверки на съоръженията, поставени в увеселителните обекти. Това пък съобщи пред БНР Ирена Бориславова, директор на ИА "Българска служба за акредитация".  Тежко остава състоянието на мъжа, ранен при инцидента в лунапарка в Ямбол Въпросът за необходимостта от..

публикувано на 25.04.25 в 11:30

Как се спасяват бизнеси, застрашени от фалит? Съвети от експерти

Фалитите в България растат и процесът ще се задълбочава във все повече сектори, прогнозират икономически анализатори. Проучване на глобален застраховател на търговски кредити показва, че 2% от компаниите ще фалират през тази и следващата година, а все повече ще задлъжняват - всичко това на фона на европейската и световна икономическа криза,..

публикувано на 25.04.25 в 10:55

Христо Панчев: Нужен е анализ за съвместимостта на оборудванията на АЕЦ "Белене" и "Козлодуй"

Международната организация "Грийнпийс" последователно се противопоставя на ядрената енергетика, определя я като опасна, скъпа, замърсяваща и несъвместима с устойчивото бъдеще. "Грийнпийс"-България обаче се обяви за оставане на оборудването на АЕЦ "Белене" в България и ако технологиите са съвместими, това оборудване да се използва в работещите..

публикувано на 24.04.25 в 11:40