Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как ще се развива висшето образование в следващите 10 години

Снимка: БГНЕС

Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.

„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.

„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университет. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.

„В страната има оформени два типа висши училища - големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:

„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират."

Ректорът на УНСС е професор Димитър Димитров коментира че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че 

все още няма ясни критерии за изследователските университети:

„В момента нямаме такъв изследователски университет, не се ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи - едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.

Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:

„Разликата ще бъде именно във финансирането - какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.

Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:

„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.

Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:

„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард - 4,5 млрд. долара. Номер 100 - университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.

„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.

Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:

„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитрове е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.

„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобно промяна в структурата на обучението“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спортният риболов като ученическо вдъхновение

Професионалната гимназия по транспорт "Владимир Минчев" от село Владимирово , община Бойчиновци, излъчи най-добрите риболовци . Четвъртото издание на състезанието по спортен риболов се проведе на езерото в парк "Монт а нензиум" в Монтана. 30 ученици се забавляваха и ловиха шарани във водоем в центъра на областния град. Гимназията във..

публикувано на 15.10.25 в 07:04
Президентът на САЩ Доналд Тръмп

Тръмп се закани: САЩ ще разоръжат "Хамас", ако се наложи

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че ако се наложи САЩ ще разоръжат палестинската групировка "Хамас". Той добави и че фокусът му оттук нататък ще е възстановяването на ивицата Газа.  Тръмп уточни, че очаква "Хамас" да се разоръжи в "разумен период от време". "Не е нужно да ви обяснявам, но ако не се разоръжат, ние ще ги разоръжим. Те..

публикувано на 15.10.25 в 06:55
Евакуации в района на Купянск, Харковска област

Украинските власти разпоредиха евакуация около Купянск

Украйна предприе масови евкуации в района на Купянск. Претоварване в мрежата и последствията от предишни руски атаки предизвикаха прекъсвания на електроснабдяването в различни райони на страната. Местните власти разпоредиха извеждане на хората от десетки селища около град Купянск в Харковска област като се аргументираха с "влошаване на обстановката..

публикувано на 15.10.25 в 07:05

Млади лекари на протест под надслов: "Погребението на едно бъдеще"

Младите лекари от инициативата "Бъдеще в България" излизат на поредния си протест, този път под надслов: "Погребението на едно бъдеще".  Демонстрацията е насрочена за 18 ч. пред здравното министерство. Организаторите на протеста се обръщат към своите колеги и съмишленици с призив:  "Елате да се сбогувате с бъдещето ни тук!". Като причина за..

публикувано на 15.10.25 в 05:44

Урсула фон дер Лайен пристига в Сърбия

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайенпристига на официално посещение в Сърбия. Тя ще бъде посрещната официално от сръбския президент Александър Вучич, а по-късно двамата ще разговарят на четири очи. Планирана е среща и с премиера Джуро Мацут. На 9 октомври по време на извънредно изявление заради наложените американски санкции на..

публикувано на 15.10.25 в 05:35

След заканата на Борисов... Работата на парламента е под въпрос

Работата на парламента днес е под въпрос след заканата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че депутатите от неговата формация повече няма да крепят кворума за провеждане на заседания.  Повод за предупреждението стана резултатът на извънредния местен вот в Пазарджик. Според Борисов депутатите от ГЕРБ трябва да се срещат с партийните структури в..

публикувано на 15.10.25 в 04:50

Министрите на отбраната от НАТО се събират на заседание

Министрите на отбраната на страните от НАТО ще заседават днес на фона на засилващите се провокации от страна на Русия във въздушното пространство на страни от пакта. В рамките на форума ще бъде обсъдено прилагането на най-важните решения, свързани с отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО, взети на срещата на върха в Хага през юли. Ще бъдат разгледани..

публикувано на 15.10.25 в 04:37