Експозиция "С Мъдрост в сърцето. Инж. Иван Иванов - кмет на София 1934-1944 г."

В Галерията на открито в градината пред Народния театър "Иван Вазов" се открива изложба за дейността на един от най-успешните кметове на София Иван Иванов.

С "Мъдрост в сърцето. Инж. Иван Иванов - кмет на София 1934-1944 г." ще може да се види след 17:00 часа днес.

Работата на инж. Иванов в управлението на столицата се свързва с изграждането на осемдесеткилометровия Рилски водопровод, павират се много улици, градът се озеленява. Пуска се тролейбусна линия от Горна баня до центъра, построява се Българската народна банка, зала "България", къпалнята "Мария Луиза" и други знакови сгради.

Кметът провежда и активна социална политика - отварят се кухни за бедни, строят се работнически квартали, разваля се концесията на белгийска фирма за електроснабдяването на града.

Документалната експозиция е подготвена от Държавна агенция „Архиви“ и Дирекция „Култура“ на Столична община по случай 141-та годишнина от обявяването на София за столица на България.

Представени са лични документи и снимки, като акцентът е поставен върху служебната дейност на инж. Иван Иванов, свързана с проектирането и ръководенето на строежа на водопровода „Рила – София“, с градоустройството, озеленяването, транспорта, електрификацията, строителството на емблематични за столицата държавни и обществени сгради и превръщането на София в модерен европейски град.

Сред материалите, включени в изложбата, е и присъдата на инж. Иван Иванов от Народния съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 г. до април 1945 г.

Експозицията завършва със снимки за неговото участие, след освобождаването му от затвора през 1946 г., в проектирането и строежа на хидровъзела „Сталин“ („Искър“), ВЕЦ „Пасарел“ и язовир „Панчарево“.

Иван Иванов е на 2 юли 1891 г. в Сливен. През 1908 г. завършва Военното училище в София. Учи строително инженерство в Мюнхен, Германия.

Участва като доброволец в Балканската война, а след това продължава образованието си в Мюнхен и през 1915 г. се дипломира.

След завръщането си в България работи в Пътно-паважното отделение на Столичната община, в отдела за водни строежи при Министерството на земеделието и държавните имоти, където проучва възможностите за строеж на язовири по теченията на реките Тунджа и Тополница.

През Първата световна война участва в проектирането и строежа на временни жп линии за нуждите на армията. От 1919 г. е помощник-началник на Водопроводното и канализационно отделение при общината. Ръководи проучването и проектирането на Рилския водопровод (1919-1924), а от 1925 г.  - дирекцията за неговото изграждане до завършването му през 1933 г. Командирован е в Австрия, Германия, Италия и Испания за проучване на водоснабдяването в тези страни.

От 1934 г. е член-кореспондент на БАН.

На 24 май 1934 г. с царски указ е назначен за кмет на София.