Съюзници в НАТО пред сблъсък за Либия, а САЩ играят „безследно изчезналия“

Европейската военноморска операция „Ирини“ работи зле. Ако европейците и останалите актьори в либийския конфликт не се договорят за оръжейното ембарго, нови сблъсъци не са изключени, казва Федерика Саини Фасаноти от Института "Брукингс" в интервю за „Събота 150“ във връзка с инцидентите между френски и турски кораби в Източното Средиземноморие.

Как бихте определили турските действия в Либия - като продуктивни или контрапродуктивни?

Много е трудно да се отсече кратко и ясно. Със сигурност Турция промени напълно динамиката в Либия - и на терен, и в дипломацията. Турската намеса изглежда фактор за разрастване на по-сериозен конфликт. Предстои да разберем повече в следващите дни.

Кажете ми за инцидентите в Средиземно море от последните дни - турски фрегати попречиха на гръцките и френските си „съюзници“ да проверят товара на кораб. Операция „Ирини“ трябваше да пресече оръжейните доставки за Либия, а вместо това като че ли се превръща в опасност (за единството на) НАТО?

В този си вид и в тази си форма „Ирини“ не е полезна по никакъв начин. Още в началото на операцията преди няколко седмици си пролича, че нещо не е както трябва. Тя действа в източната част на Средиземноморието и в момента е чисто военноморска по характер. Това я превръща в пречка за Турция, която поддържа военните усилия на „Правителството на националното съгласие“ в Триполи, оглавявано от Сарадж.

Италианският външен министър Луиджи ди Майо посети Триполи, за да постави пред Сарадж миграцията и други въпроси, важни за Рим. Сарадж, разбира се, постави на първо място въпроса за преразглеждане на мисията „Ирини“.

„Либийската национална армия“ на Хафтар (главния съперник на властите в Триполи) получава оръжие и бойци главно през египетската граница. Освен това получава редовни доставки от Обединените арабски емирства по въздух. Хиляди тонове оръжие и муниции бяха доставени от базите в Суейхан и в Асаб (в Еритрея).

Като изложим всичко това става ясно колко зле работи операция „Ирини“. Нещо в нея трябва да се промени, иначе можем да видим още сериозни сблъсъци в Средиземно море.

На връщане от Триполи Ди Майо обяви, че „Италия ще се погрижи операция Ирини да бъде географски балансирана и да работи ефективно“. Мислите ли, че ще успее да прокара разширение на операцията и че другите европейски държави, Франция например, ще се съгласят?

Това е истинският въпрос. Виждаме, че Франция в момента е в много напрегнати отношения с Турция. Тя ще има свои съображения относно средиземноморската операция. Видно е, че Франция подкрепя - официално или неофициално ЛНА. Ще има доста дебати в Европа, но предвид слабостта на италианската дипломация не мисля, че Ди Майо ще успее да реши проблема с „Ирини“.

Предполагам, че, за да се наложи ембаргото, ще се иска и сътрудничество от египетска страна. Ще тръгне ли президентът на Египет по този път, вместо да праща войски в Либия?

В този момент Сиси има да се справя не само с либийския проблем, но и с това, което представлява турското присъствие в Либия - Мюсюлманското братство и идеологията, срещу която Сиси се бори в Египет. Но днес той има да се справя и с проблеми на юг - язовира, изграден от Етиопия на Синия Нил.

Не мисля, че Сиси ще поеме риска да прехвърли египетски войски на либийска територия, но всичко може да се случи, разбира се.

T.е. за него е за предпочитане да преговаря за реално налагане оръжейно ембарго? Рисковете тук са далеч по-малки за него.

Възможно е. Но проблемът е, че всички външни играчи в Либия имат различни виждания как да бъде направлявано ембаргото. Турция иска „Ирини“ да не засяга властите в Триполи, но, разбира се, Емирствата, Русия и Египет имат други съображения. Така че тепърва ще видим какво Италия ще може да постигне по въпроса, защото за да изпълнява меморандума от 2017-а (за овладяване на миграцията), Правителството на националното съгласие в Триполи ще иска гаранции, че и Италия действа активно по своите ангажименти.

Кавгата между Франция и Турция се изостря все повече и повече - засега само вербално, макар бе и физическият сблъсък не бе далеч. Еманюел Макрон отново заговори за „мозъчната смърт“ на НАТО. Не трябва ли в такъв момент лидерът да се намеси, за да съхрани съюза? В този контекст ли трябва да се разглеждат разговорите в Зуара от тази седмица? Aмериканският посланик Ричард Норланд и началникът на Африканското командване Стивън Таунзенд говориха там със Сарадж за „стратегическа пауза“ в бойните действия“.

Да кажем, че досега Съединените щати са „безследно изчезналият“ актьор на либийската сцена. „Отсъствието“ им, не само в Либия, но и в Африка като цяло, позволи изява на други важни актьори като Русия, като Китай.

Посещението на Таунзенд, разбира се, може да се окаже стъпка напред. Но президент на Съединените щати е Доналд Тръмп, който изобщо не е заинтересуван в либийската папка. Спомням си много добре първия му разговор след избирането му за президент с тогавашния ни премиер Паоло Джентилони. Тогава Тръмп заяви, че Либия не е интересна на Съединените щати и е само гнездо на терористи.

Досега Съединените щати действат в Либия по силно специфичен начин, целенасочено срещу Даеш, „Ал Кайда“ и други терористични клетки ...

А сега и срещу „Вагнер“ ...

Да, разбира се, сега и срещу „Вагнер“, и наблюдават много отблизо руските военни в Либия, самолетите в базата Ал Джуфра. Визитата на Таунзенд и Норланд (в Зуара – б.р.) е проява на някакъв интерес от американска страна в либийските дела, но не съм сигурна, че Съединените щати имат ясна представа какво да правят. А могат да направят доста!

Освен ако Съединените щати и другите сили не се активизират дипломатически, в близките дни положението в Либия ще остане същото и всичко ще бъде в ръцете на египтяните.

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.