Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Меркел и Макрон се надяват на сделка за бюджета и за възстановителния фонд на ЕС

Среща на Еманюел Макрон и Ангела Меркел в Берлин
Снимка: БТА

Германският канцлер Ангела Меркел изрази надежда, че държавите членки на Европейския съюз ще преодолеят различията си по многогодишния бюджет от над 1 трилион евро, както и за фонда за възстановяване от коронаврусната криза по време на срещата на върха, която ще се състои следващия месец.

Остават да се проведат "безброй преговори", заяви Меркел на съвместна пресконференция с гостуващия в двореца "Мезеберг" край Берлин френски президент Еманюел Макрон, но добави: "Надяваме се, че можем да намерим решение, дори ако все още има да извървим дълъг път".

Лидерите на ЕС се съгласиха по-рано този месец, че са необходими спешни действия, за да бъдат измъкнати засегнатите от коронавируса европейски икономики от най-дълбоката рецесия след Втората световна война.

Европейските лидери ще се стремят да преодолеят различията на срещата на върха на 17 и 18 юли във връзка с предложението на ЕК да заеме от парични пазар 500 милиарда евро за нов фонд за възстановяване, който ще помогне за възраждането на икономиките, които са най-силно засегнати от коронавируса, по-специално тези на Италия и Испания.

От своя страна Еманюел Макрон повтори позицията си, че на срещата на върха през юли може да се постигне споразумение за бюджета на ЕС и за фонда за възстановяване. Той каза, че фондът трябва да включва 500 милиарда евро безвъзмездни средства за най-засегнатите страни.

"За канцлерът на Германия и за мен това е абсолютен приоритет", посочи Макрон и добави: "Без това Европа не би се изправила пред предизвикателството".

През май двамата лидери предложиха съвместен план за отпускане на 500 млрд. евро помощ на страните с най-силно засегната икономика от коронавирусната пандемия. В крайна сметка Европейската комисия увеличи този финансов спасителен пакт до 750 млрд. евро, като от тях 500 млрд. евро ще се отпуснат безвъзмездно, а 250 млрд. евро под формата на заеми.

Все още обаче не е ясно дали този план ще бъде одобрен на срещата на върха към средата на следващия месец, тъй като Австрия, Холандия, Швеция и Дания обявиха многократно, че няма да го подкрепят.

На днешната среща в Берлин само дни преди предстоящото на 1-ви юли ротационно германско председателство на ЕС, Меркел и Макрон обсъдиха и борбата с Covid-19, както и отношенията на Европа с останалия свят.

"Това е тежък период за Европейския съюз, но трябва да положим усилия за излизане от кризата", посочи Меркел и допълни, че двамата лидери са обсъдили и връзките на ЕС със САЩ и Китай.

Френският президент пък отбеляза, че една от основните теми на днешната среща е била и въпроса с Брекзит, като той подчерта, че ЕС няма да допусне Великобритания да има достъп до европейския пазар, без страната да спазва установените правила.

Макрон също така обвини Турция, че проявява в либийския конфликт "историческа и престъпна отговорност" в качеството си на страна, "която претендира, че е член на НАТО", предаде Франс прес.

"Намираме се в момент, в който е необходимо да се изясни турската политика в Либия, която за нас е неприемлива", каза Макрон на пресконференция в Мезеберг след срещата си с Ангела Меркел.

В Либия, която е в гражданска война от 2011 г., "първата външна намесваща се страна е Турция", подчерта Макрон.

Той допълни, че Турция на Реджеп Тайип Ердоган не спазва нито един от ангажиментите, които пое на конференцията за Либия в Берлин през януари, че е увеличила военното си присъствие в Либия и е че е прехвърлила масово там джихадистки бойци от Сирия".

"Това е една историческа и престъпна отговорност на Турция, която казва, че е членка на НАТО, или поне претендира, че е такава", допълни Макрон.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Атанас Запрянов

България ще поиска усилване на охраната на въздушното си пространство със средства на съюзниците

България ще поиска усилване на охраната на въздушното си пространство със средства на съюзниците, съобщи министър Атанас Запрянов по време на заседание на парламентарната комисия по отбрана.  Комисията обсъди на първо четене промени в Закона за отбраната.  Депутатите одобриха военните да могат да свалят дронове с оръжие или чрез блокиране на..

публикувано на 07.10.25 в 16:18

ВСС пита съдиите от ВАС иска ли някой да поеме временно ръководството на институцията

След четиричасов дебат - с крехко мнозинство - 5 "за" и 4 "против", Съдийската колегия на ВСС реши да изпрати писмо до съдиите от Върховния административен съд с въпрос - желаят ли да поемат за шест месеца временното ръководство на институцията на мястото на настоящия временно изпълняващ функциите Георги Чолаков.  Първо се чака отговорът "да"..

публикувано на 07.10.25 в 16:14
Владислав Горанов

Горанов: Бюджетният дефицит отдавна не е 3%, потенциалният за догодина е 8,1%

Владислав Горанов, който беше финансов министър в периода 2014-2020 година, коментира, че бюджетният дефицит за тази година вече не е 3%.  "Дефицитът много отдавна не е 3 на сто. Дефицитът, потенциалният, за тази година е 5-6 на сто, колко ще се изпълни, зависи от това дали ще се пускат разходи. А потенциалният дефицит за догодина е 8,1%.  Колко ще..

публикувано на 07.10.25 в 16:12
Спасителни екипи на мястото на инцидента.

Сграда се срути в Мадрид, трима души са пострадали

Трима души пострадаха, а други двама се издирват, след като сграда се срути в центъра на Мадрид. По първоначална информация там се е извършвал ремонт. Един от пострадалите е откаран в болница със счупен крак, а другите двама с леки наранявания и им е оказана медицинска помощ на място. Работещи в близост разказват, че на мястото на..

публикувано на 07.10.25 в 16:08
Д-р Александър Симидчиев

Д-р Симидчиев: Системата на здравеопазване може да функционира по-добре и то без допълнителен разход

Системата на здравеопазването може да функционира много по-добре и то без допълнителен разход. Това заяви пред БНР д-р Александър Симидчиев, зам.- председател на Комисията по здравеопазване в НС. "Всяка стотинка да свърши максимум работа, което значи превенция и профилактика, както и да има оценка на здравните технологии". Той изложи своите..

публикувано на 07.10.25 в 16:05
Отляво надясно - доц. Росен Калпачки, председателят на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев, неврологът в Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Емилиян Гулев, председателят на Асоциацията за инсулт и афазия Дорина Добрева и зам.-председателят на Асоциацията за инсулт и афазия д-р Георги Георгиев.

В 62 болници в България се прилага съвременно лечение на инсулт

В 62 болници в страната от общо 140 неврологични звена се прилага съвременно лечение на инсулт, съобщи доц. Росен Калпачки - основател на Българското дружество по инсулт.  Половината от тези болници обаче правят по-малко от 10 тромболизи годишно - процедура, която представлява съвременното лечение на инсулт. За голяма част от тях това е лечение, което..

публикувано на 07.10.25 в 16:02
Костадин Костадинов

Костадинов за сигнала в прокуратурата по статията в "Уолстрийт джърнъл": Срещу Борисов като физическо лице

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обяви, че според него България е изправена пред безпрецедентна политическа и институционална криза и е необходим нов обществен договор и нова конституция. От "Възраждане" вече подготвят проект за нова Конституция, която да предвиди намаляване броя на народните представители, премахване институцията главен..

публикувано на 07.10.25 в 15:47