"Бяла магия" - фреска от живота на България през 20-те години на 20 век

публикувано на 30.06.20 в 08:55

26.06.20 Бяла магия

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Планинско село в България от 20-те години на миналия век.… Богът и Дяволът се борят без някой да надделее.
"Бяла магия" събира през 1982 година Константин Павлов, Иван Андонов, Виктор Чичов и с музиката на Георги Генков. Имена, всяко със ссвоя блясък, а актьорите - Пламена Гетова, Антон Горчев, Велко Кънев, Илка Зафирова, Георги Калоянчев, Петър Слабаков, Кунка Баева, Иван Григоров добавят и своята светлина в запомнящия се творчески тандем.
Героите действат според своя мироглед. Те живеят по законите на природата, водени от нейните тъмни и добри сили. В изпълненото с метафори и символи изображение оживяват любов и омраза, грубост и нежност, благородство и низост. В този причудлив свят има панаир - обагрил всичко с карнавалната необузданост на народното веселие.
"Бяла магия" е фреска от живота на България през 20-те години на 20 век. Заснет е в село Ковачевица, това българско село, което със своята уникална природа и запазен дух е отделен герой във всеки заснет там филм. А Иван Андонов - Иван Андонов е режисьорът за големите български филми.
Има и още образи, които стоят равностойно с актьорите и един от тях е мъглата. В "Бяла магия" мъглата безспорно е визуален киноелемент, натоварен с много семантика. Както самият текст на Константин Павлов посочва, тя създава "чувство за нереалност, за сън" Мъглата е и своего рода сюжетна рамка на сценария - появява се в началото и края на текста (респективно филма). Мъглата е и литературен образ, описана е литературно - раздипляща се "на панделки", с танцуващи "нежни вълма". Тя "театралничи", "влиза" след Перса в обора, а след това "побягва към ъглите"; назована е пряко "действащо лице". В края на текста ще я видим бавно да "поглъща" героите, "и тя самата преситена от веселби и смърти".
Константин Павлов се озовава в киното по неведомите пътища на тоталитарната цензура. Преди да му бъде забранено да публикува, той издава две поетични книги. След това единствената форма на творчество, която официално му се разрешава, и то години по-късно, е сценарната. Той пише сценария на фимлите - "Спомен за близначката", "Чуй петела", "Илюзия", "Бяла магия" и др.
Филмът има награди за женска роля на Пламена Гетова и музика на Георги Генков от Фестивала на българския игрален филм във Варна /1982/;
Награда за операторско майсторство на Виктор Чичов и женска роля на Кунка Баева от Съюза на българските филмови дейци /1982/;
Втора награда за филм от Международния филмов фестивал в Кадис, Испания/1982/

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!