Езикът на омразата и социалните мрежи

00:00 / 00:00

Интервю на Силвия Петрова с д-р Филипа Смит и д-р Марко Гуерини за предаването ''Събота 150''

В сряда над 500 компании официално бойкотираха "Фейсбук" като спряха рекламите си в социалната медия. Целта е да се окаже натиск върху технологичния гигант за предприемане на активни действия срещу езика на омразата. "Фейсбук" ли обаче се нуждае повече от рекламодателите или пък те се нуждаят повече от него? Адидас, Пума, Кока-Кола, Sony Interactive Entertainment, Майкрософт, Дънкин Донътс, Форд, Хонда, Лего, Леви Щраус, Вайбър, Патреон, Старбъкс, Таргет, Върайзън, The North Face ... Това са само някои от компаниите, които изтеглиха рекламите си от Фейсбук тази седмица. Причината - провалът в действията срещу - цитирам - "езикът на омразата и опасната пропаганда". В основата стои отказът да се предприемат действия срещу публикации на американския президент Доналд Тръмп, за които критиците заявиха, че подбуждат към насилие.

„Омразата има възможност да се разпространява както никога преди заради сложния начин, по който различн тип информация се появява в потока от новини на интернет потребителите. Хората обикновено реагират по-бързо и с по-голяма сила на съдържание, предизвикващо отрицателни емоции - като страх и омраза. А целта на алгоритмите е да рекламират съдържание, което ангажира. Тази конфигурация се явява плодотворна почва за бързото и повсеместно разпространение на омразата.”

- казва Марко Гуерини - доктор по информационни и комуникационни технологии и изследовател по компютърна лигвистика към италианската фондация "Бруно Кеслър". А доктор Филипа Смит - старши преподавател по нови медии в Технологичния университет в Оукланд в Нова Зеландия, коментира:

„Този бойкот е интересн. Свидетели сме как големи корпорации като Кока-Кола и Старбъкс изразяват позицията си и оказват натиск върху „Фейсбук”, за да предприеме компанията повече действия срещу езика на омразата. Това се случва точно след масовите протести за расовото равноправие в Съединените щати след смъртта при арест на Джордж Флойд.

Финансовите загуби за „Фейсбук” може и да не са толкова големи, но случващото се показва, че корпорациите, с подкрепата на движенията за граждански права, са склонни да участват в този дебат. Тези големи имена влизат в заглавията на новините по целия свят. Така всички големи социални медии попадат в центъра на вниманието. Важното е какво ще последва след този бойкот, след месец например. Ще се върнат ли нещата към предишната ситуация или развръзката ще е положителна?”

По думите на Марк Зукърбърг по време на среща със свой подчинени тази седмица, рекламният бойкот няма да има сериозен ефект и повечето от рекламодателите "ще се върнат скоро". Изпълнителният директор на "Фейсбук" е заявил, че няма да променя политиката на компанията заради "заплаха" за приходите, а заради "редните неща" за Фейсбук общността. Миналата година "Фейсбук" отчете приходи от реклама от близо 70 милиарда долара. Какво прави компанията обаче що се отнася до езика на омразата? От доклад на Европейската комисия от миналия месец става ясно, че "Фейсбук" е премахнал 86% от речта на омразата миналата година, спрямо 82,6 на сто преди това. Коментарът на д-р Филипа Смит и Марко Гуерини:

„Несъмнено задачата пред компаниите зад социалните медии за борба с езика на омразата е тежка. Те често преразглеждат политикити си за съдържанието. Във „Фейсбук” 15 000 души са заети с проверяването на съдържание на над 15 езика. Но това отнема време и изтриването на език на омразата често не се прави достатъчно бързо и това е възмутително. Могат да се използват и алгоритми за идентифицирането на осъдително съдържание. Но това отново повдига въпроси за свободата на изразяване, защото се случват и грешки. Например при използването на нуместен език от страна на комик или пък някой се противопоставя на език на омразата, използвайки изрази от оригиналния автор.

„Доколкото знам те активно се опитват да намерят нови начини за борба с онлайн омразата. Въпреки това вярвам, че трябва напълно да променим перспективата си. Трябва да преминем отвъд стратегиите за идентифициране и изтриване. Трябва да се съсредоточим върху алтернативни стратегии, използвани от някои неправителствени организации. Те тренират оператори, които пряко да се намесят в разговори онлайн, включващи език на омразата чрез любезни коментари и париране на пропагандата. Така, чрез доказателства, се цели негативното съдържание да бъде дискредитирано и да се предотврати допълнителното му разпространение. ”

Социалната мрежа заяви, че почти цялото съдържание, което нарушава нейните политики, автоматично се открива от системите и се премахва преди да бъде докладвано. Много са обаче проблемите и въпросителните с този подход:

„Регулацията на интернет продължава да се разисква, особено когато става въпрос къде се тегли чертата между език на омразата и свободата на изразяване. Кой решава какво е език на омразата и кой има властта да натисне „бутона изтрий”? Тук започва обсъждането за определение на език на омразата. Ясно е, че думи или изображения, накърняващи достойнството на един човек или група от хора поради етническа принадлежност, националност, религиозно изповедание, сексуална ориентация, са неприемливи. Съществуват различни закони за справянето с някои от тези проблеми. В същото време го има и доводът, че ако „дезинфекцираме” интернет и свалим всичко, което счетем за лошо, няма да има начин за проследяването и идентифицирането на групи, разпространяващи омраза. Така ще загубим възможността да контрираме злословниците, да ги посочим или да оспорим идеологиите им. Има много неща за обмисляне. Правени са опити за регулация на езика на омразата. Германия одобри законопроект за противодействие по темата. Тук, в Нова Зеландия, след трагедията в Крайстчърч, където през март миналата година нападател предаваше на живо във Фейсбук нападението си в две джамии, правителството обмисля предаването на живо на осъдително съдържание да бъде наказуемо със закон, както и компаниите зад социалните медии да попадат в този обхват. Но колкото и бързо да се сваля екстремистки сайт или език на омразата, често те се появяват някъде другаде. Така че няма лесно и бързо решение на този проблем, тъй като той е сложен”, коментира д-р Филипа Смит.

„Хората вече помагат на социалните медии с подаваните от тях сигнали, но има и много проблеми в този аспект. На първо място хората често докладват за съдържание, което просто не им харесва и ги разстройва. Въпреки това, често при подобни случаи не става въпрос за език на омразата. На второ място, някои използват тази възможност за заглушаване на свой опоненти. Поради тази причина са нужни много модератори, който да проверят всеки сигнал от потребителите”, казва д-р Марко Гуерини.

Какъв обаче трябва да е подходът за справяне с агресивното поведения онлайн?

„Трудно е да се каже кой е най-добрият начин хората да се борят с езика на омразата. Много зависи от контекста - кой какво казва и на кого. Аз определено защитавам контраотговорите онлайн при подходящите обстоятелства. Но вярвам, че това трябва да се прави по цивилизован начин и колективно, като се изразява например солидарност онлайн в защита на атакуван човек или група. Но не смятам, че хората трябва да отговарят на омрзата с още омраза или обиди. Това много често ескалира във война на думи и „храни” троловете. По света има много проучвания в сферата на отрицателното поведения онлайн. Нещо, което забелязвам и повдига опасения сред изследователите е, че ненавистната реч и обидите се появява в интернет по все по-дискретен начин или чрез кодове. Езикът с кодове означава да се използват думи или символи, но по-косвен начин. Например думите може да не са открито расистки, но може да имат расистки намеци или пък могат да допринесат за налагане на стереотипи, или да подбуждят към насилие по дискретен начин. Така това остава незабелязано и трудно за засичане. Затова определено вярвам, че има нужда от още проучвания по темата и наблюдения”, казва д-р Филипа Смит.

Доктор Марко Гуерини изтъкна и друг проблем:

„Алтернативната идея за ръчно писане на отговори изисква голяма експертиза и много време. Вярвам, че в бъдеще ще е от важно значение да се смесят предимствата на изкуствения интелект и машинното обучение с човешките познания, за да се преодолее бързото разпространение на езика на омразата онлайн. Очаквам с нетърпение една нова епоха на Просвещение, в която разумът надделява над цензурата, а различията могат да се изглаждат посредством дискусии. Рискът езикът на омразата да прерастне в престъпления от омраза винаги е бил висок. Той води до повишаване на вероятността от депресия или самоубийства при жертвите. Езикът на омразата може да популяризира насилието и да насърчава дискриминацията, както и да увеличи разделението в обществата. Това се е случвало в миналото и за съжаление ще се случва и в бъдеще. Ключов аспект на онлайн омразата е, че превръща в нещо нормално употребата на обидни думи. А социалните норми оказват влияние върху поведението на хората. Затова трябва да се промени грубият език с положителна и приобщаваща интонация. Може би няма да можем да променим мисленето на злословниците, но ще предотвратим попадането в капана на омразата на страничните наблюдатели.”

Всеки един човек в даден момент от живота си е изпитал клишето, че думите могат да бъдат и оръжия. Затова и д-р Смит и д-р Гуерини подчертаха нужната от образование и придобиването на дигитални умения като централни елемнти в борбата срещу омразната реч и личните нападки. Д-р Филипа Смит заключи:

„Искам да отбележа, че трябва да оценим реалното положение що се отнася до интернет. Хората са склонни да го заклеймяват заради появяващите се проблеми. А езикът на омразата е проблем и ние трябва да го дискутираме открито. Но в същото време трябва да помним, че интернет съществува и за добро. Използваме го за намирането на информация, общуване... Трябва да се вземат предвид и блокадите заради Ковид-19 и колко полезен беше той за връзка със семейство и приятели. Трябва да се възползваме от възможностите за употребата му по проактивен начин, за да се противопоставим на отрицателното поведение онлайн. Това ще се постигне като работим заедно, създадем устойчиви общности и мислим в посока обучение и дигитални умения. И нека интернет бъде за добро.”

Марк Зукърбърг ще се срещне с активисти за промяна на политиката за съдържанието на "Фейсбук" в понеделник.

Целият материал можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: pixabay.com, pexels.com, unsplash.com

Фотоколажи: Силвия Петрова

Споделете

Езикът на омразата и социалните мрежи

БНР подкасти:

Матео Бочели: Стъпиш ли на сцената, остава само щастието

Оксана Цветанова: Нови проекти ще се реализират в Регионалната библиотека в Плевен

Маестро Томислав Аспарухов отпразнува 80-ия си рожден ден

Отец Стоил - 26 години в служба на Бога

Черногорският режисьор Никола Вукчевич: Никой не е отделен остров, трябва да общуваме

Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците

Проф. Бранимир Ботев: Европа е в тежка рецесия, на границата на икономическия колапс

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

Емилиян Гебрев: Аз съм българин, като не желаят тук завод за барут, ще го направя на друго място

Пламен Дончев: Има огромен чадър над "Български пощи", а разрухата е пълна

Предавания

За БНР

Програми

Радио България