Ефекти и дефекти на дистанционното обучение

Немалък брой състоятелни деца не са се включили в онлайн формата

публикувано на 08.07.20 в 13:50

Снимка: Веселина Киричева

Интервю на Ирина Недева с Марта Методиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Освен тежкия ромски проблем и невключването на голям процент ромски деца в дистанционното обучение, има и голям дял деца, които уж не бе трябвало да имат проблеми и които също изпадат от онлайн обучението по една или друга причина. Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ Марта Методиева, преподавател в Класическата гимназия (НГДЕК), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и редактор на платформата за човешки права „Маргиналия“. Тя е част от екип, който по инициатива на Гьоте институт прави проучване върху проведеното дистанционно обучение. „Тепърва ще се установи, че немалък брой състоятелни деца също не се включиха в образователния дистанционен процес по други причини“, посочи Методиева.

Като най-основна и обединяваща причина за всички невключили се тя отбелязва неспособността на децата да учат добре, която се забелязва от години и е в основата на лошите средни резултати от различните изпити. "И това въобще не е проблем само на дистанционното обучение."

Водещи за невключването са техническите причини, каза още Марта Методиева. „Поради което бяхме призовани да не пишем прекалено ниски оценки, защото не си даваме сметка при какви трудности живеят децата, които не са от София.“ В най-централните училища образованието на две скорости ще е най-слабо застъпено, но извън столицата и в по-крайни населени места може би ще се окаже, че не са две скорости, а три, коментира тя.

Бедността е сложно понятие, не само на финансово или на техническо ниво. „Тя е като цяло неспособност на целия семеен организъм да се включи в общото образование на децата. Не става въпрос само да дадеш на едно дете компютър, телефон или таблет. Ти трябва да му дадеш контекст, в който то да ги ползва, да му дадеш пространство и хора, които да го подкрепят, докато се бори с нещо, което е трудно и в нормални обстоятелства. Бедността за мен е опростяващо понятие“, подчерта Марта Методиева.

Как изглежда лятното обучение в Ловешко - тема на Пламен Христов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Около 10% от учениците или близо 1300 деца в Ловешка област не са взели участие в електронното дистанционно обучение заради липсата на интернет или мобилни устройства и компютри. Повечето от тези ученици са от малцинствени общности или от социално слаби семейства. Разполагали са с материали на хартиен носител, попълвали са тестове, решавали са задачи, но на практика пълноценен учебен процес не е имало.

Лятното присъствено обучение в област Ловеч се провежда в 30 училища. В него могат да се включат и децата, които смятат, че имат пропуски заради нетрадиционната форма на дистанционното обучение, изтъква образователният експерт Иваничка Буровска. Защото „прекият контакт, начинът на обяснение, когато се работи с по-малък брой ученици, е съвсем различен.“

Всяко училище си има график за провеждане на допълнителното обучение. Директорът на средищното училище „Панайот Пипков“ в Ловеч Валери Митев пояснява, че дистанционната електронна форма на обучение е обхванала 60 на сто от учениците. На останалите са били раздавани материали на хартиен носител. Сформирани са 15 групи за допълнително обучение през летните месеци. Децата се извозват, подсигурени са храна и дезинфектанти.

„Работим върху материала, който не сме успели да усвоим през учебната година. На децата не им е тежко, не им е досадно. В края на обучението ще направим няколко теста, за да установим какво и колко са усвоили през това време“, разказва учителката по български език Християнка Петкова.

„При нашите условия дистанционното обучение не беше най-добрият вариант, защото децата ни пътуват от селата, имаме по-трудна комуникация с тях, липсват им устройства, нямат компютри вкъщи, нямат интернет“, допълва преподавателката.

Наесен учителите ще трябва да положат доста повече труд, за да наваксат пропуснатия материал. За мен тази форма, дистанционна, дори на хартиен носител, не е най-удачната форма, категорична е Илияна Стоянова, която води допълнителните часове по математика. Тя подчертава, че за много от децата самостоятелната работа с учебник е трудна дори в училище, когато има надзор от учител. "И се получава една много голяма дупка в образованието“, обобщава тя.

Различните гледни точки чуйте и в звуковите файлове.