Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Синдикат „Образование“ към КТ "Подкрепа":

Онлайн обучението е неприложимо за най-малките ученици

Държавата трябва да осигури повече дигитални ресурси, смята Юлиян Петров

Снимка: Ани Петрова

„Образователната система показа, че може да работи в електронна среда - нещо, което може да го взаимстваме и да го надграждаме." Това каза в предаването „Преди всички“ Юлиян Петров, председател на синдикат "Образование" в КТ "Подкрепа".

Народното събрание днес гледа на първо четене промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Предвиждат се задължителна подготовка за 4-годишните деца, контрол в настоятелствата и обучение в електронна среда.

„Приемаме тези промени в закона, те в голямата си част са и наши предложения. Обучението в електронна среда е надграждащо над редовния учебен процес. То обаче е неприложимо в предучилищната и началната училищна степен. Там може да се прилага като едно огромно изключение, под един процент, в някои приемливи дейности. То е приложимо след пети клас", коментира Петров пред БНР. По думите му електронното обучение може много активно да се интегрира в обучението и след 8 клас.

Според синдикалиста учителите и родителите имат по-скоро нагласата за редовен учебен процес през новата учебна година. Нормалната, редовна среда е препоръчителна, тя е най-ефективна за учениците, категоричен е Юлиян Петров.

Когато говорим за редовен учебен процес с интегрирано електронно обучение и какви поуки да си изведем от изминалото онлайн обучение, трябва да се помисли как държавата да осигури повече дигитални ресурси и единна електронна платформа за всички училища, посочи още Петров. Той очерта като вариант ако има възможност, МОН да предоставя безплатни учебни платформи, подобни на тези, които децата ползват като платена услуга за изучаване на учебния материал. 

Ако училищата успеят да внедрят до 20 на сто електронно обучение, а за някои и до 5 на сто - това би било успех, смята Юлиян Петров. 

По отношение на изключените от дигиталното образование ученици, което стана видно по време на извънредната епидемична обстановка, Петров отбеляза, че това е проблем, който трябва да се реши на правителствено ниво, защото Министерството на образованието не може да се справи само.

Председателят на синдикат "Образование" в КТ "Подкрепа" Юлиян Петров заяви, че децата след 4-годишна възраст трябва категорично да влязат в образователните институцииИ ако се говори за помощ, когато това стане задължително вписано в закона, тази помощ да не бъде непременно финансова или социална, а в посока преодоляване на езикови и други дефицити при децата.

А не да се дадат едни пари, те да отидат в семейството и нищо да не е ориентирано към самото дете, което трябва да има еднакви шансове, влизайки в образователната среда от 3 или 4 години“, коментира Юлиян Петров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20