Как една китара може да те превърне в софиянец

"Роден съм в Македония. Там учих до завършване на средното образование, след което дойдох тук, в София, да уча музика в Музикалната академия и тук съм вече повече от 15 години. Може да се каже на практика, че съм софиянец", разказва в предаването "Рано в неделя" Кирил, който участва за първи път във фестивала "Солени ветрове". 

"Има една история, свързана с първата ми китара, която дойде от София. Баща ми, който е свирел като ученик, по някакъв повод беше идвал в София и си взе китара за себе си. Като я донесе вкъщи, аз бях на 10 и видях нещо много интересно. Какво е това? Китара! Взех я и оттогава не съм я пускал. Той, така или иначе, не се върна към свиренето. Аз му отнех възможността", споделя Кирил.

"Ние на фестивала пеем и кавъри на класическите бардове, такива като Боб Дилън, Жорж Мустаки. Специално с Кирил сме си харесали една песен на този гражданин на света, дошъл отвсякъде и отникъде, който сам определя себе си като скитник и чужденец. Също така имаше и концерт в памет на Висоцки. Въобще онези имена, онези хора, на чиито рамене сме стъпили, ние си ги почитаме, както, разбира се, и нашите си бардове. Спомнихме си и за Пламен Ставрев и за Христо Граматиков, който е един от основателите на фестивала "Солени ветрове", посочва Доротея Табакова.

Според Стефка Пискулийска, която е двигател на проектите на Доротея и Кирил, важно е как се показва творческата дейност.

"Без сцена, без възможност за изява, била тя виртуална или реална, всички тези хора, които могат нещо и това нещо е полезно, остават затворени в кухните си, това е опасното. Не е въпросът в една изолация или една епидемия, въпросът е в принципа. Затова са важни виртуалните сцени, затова са важни реалните сцени, понеже това е друг вид атмосфера."