„За България е добре, че има бюджет на ЕС, че се стигна до съгласие. Каквито и да са числата в рамките на това, което беше предложено и договорено, ние имаме интерес, от това да има бюджет, защото България е нетен получател на средства от Европейския съюз и всяко забавяне означаваше по-малък ресурс“.
Така бившият министър на външните работи Ивайло Калфин, който бе съветник на предишния еврокомисар за бюджета Гюнтер Йотингер, коментира очакваното европейско финансиране от около 29 милиарда евро под различни форми от бюджета на Европейския съюз:
„Това, което очакваме да получим, е в два основни инструмента. Първият е многогодишният бюджет - от 2021 до 2027 година. Там България очаква около 17 милиарда. Тук е милиардът в повече в сравнение с около 15,5 - 16, които получихме през текущия 7-годишен бюджет. Но има един много голям инструмент, който е допълнителен за всички страни членки – т.н. Фонд „Следващо поколение Европейски съюз“, предложен от Комисията и приет от лидерите. По него България очаква още 12 милиарда евро, от които 4 милиарда са възможности за заеми, ако поискаме да вземем, а останалите 7,7 млрд. са грантове за различни видове политики. Този втори инструмент е новото и много важното. Всъщност България получава не 1 милиард повече, а получава 13 милиарда повече, отколкото миналия период. Това е уникална, временна възможност, от която действително бихме могли да направим много неща в икономиката си. Тези пари се отпускат под условие обаче за постигане на конкретни резултати“.
След решението на Съвета България получава малко по-малко пари от Фонда за възстановяване, отколкото е предложила първоначално Европейската комисия – 15 млрд. евро, допълни той и уточни, че парите са отпуснати по критерии, които важат за всички страни:
„Ние действително сме страната, която получава най-много в сравнение с брутния вътрешен продукт, а това е правилното сравнение. България получава най-много като дял от икономиката, защото е най-бедна. Тук също нямаме особена заслуга или поне не знам дали е повод за гордост“.
Няма официални данни коя европейска страна колко средства ще получи, подчерта Калфин:
„Оттук нататък кой колко е взел надали са най-добри. В крайна сметка това, което е важно, е какъв процент от икономиката е помощта, която се получава“.
Този път ЕС слага много повече условия на парите, които отпуска, особено във фонда „Следващо поколение ЕС“, изтъкна Калфин.
„… където се иска държавите да представят план какво точно ще се прави, какви конкретни резултати ще се получат и този план се одобрява не само от Комисията, а и от другите страни-членки. И всяка година ще се следи за напредъка“.
Част от препоръките са обвързани с борбата с корупцията, образованието, привличането на инвестиции. За всички страни важи и критерият за намаляване на вредните емисии и за цифровизацията на икономиката:
„Тук има значителен ресурс от средства, но и България трябва да предприеме видими действия за намаляване на емисиите. Това означава различен тип енергетика, различен вид промишленост, промени в бита. Това са скъпи упражнения, за които парите ще бъдат сложени на масата. Въпросът е българското правителство през следващите няколко години какво точно ще прави, за да постигне резултати“.
Според Калфин твърденията, че пари ще има за всички са „възможно най-лошият сигнал, който България може да изпрати към европейските си партньори“:
„Вместо да говорим как ще се разпределят парите е време да започнем да говорим какви резултати ще бъдат постигнати“.
Според бившия министър „Европа постигна голяма крачка напред“ със съгласието на Европейския съвет и е доказала своята жизненост.
За протестите у нас
„Единственият изход, за да има легитимна власт, е да подаде оставка правителството и да се отиде на избори. Този протест на хората, първо, е много масов и, второ, са много различни от обичайните протестиращи“.
Главният прокурор пък трябва да убеди хората в своята работа чрез постигнати присъди, защото иначе „едно е правната норма и правната процедура, когато хората са на улицата обаче, аз мисля, че трябва да работят и други аргументи“.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Община Рила няма отношение към процедурите по превъзлагане на реставрацията на църквата от 12 век "Св. Архангел Михаил", заради които Европейската прокуратура започна разследване за злоупотреба с пари от ЕС. Това каза кметът на общината Георги Кабзималски пред БНР: "Дали става въпрос за укрито ДДС, дали става въпрос за укрити данъци,..
Депутатите отново не успяха да изберат председател. За кандидатурата на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС гласуваха 68 депутати. Предложението не беше прието. Номинацията на Силви Кирилов от ИТН бе подкрепена с 101 гласа "за". Обявен бе следващ ден за продължаване на заседанието да е понеделник 25 ноември, но след недоволство в пленарната зала..
Има шанс Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенгенското пространство от януари 2025. Това заяви вътрешният министър на Унгария Шандор Пинтер след неформалната среща в Будапеща на вътрешните министри на Унгария, България, Румъния и Австрия. Илков на среща с вътрешните министри на Австрия, Унгария и Румъния в Будапеща Унгария е..
Проблемът с водоснабдяването в Ловеч и няколко села от общината се задълбочава. От дружеството ВиК предупредиха, че ако няма валежи и не се повиши дебитът на основния водоизточник "Черни Осъм", който е под критичните стойности, режимът на вода в областния център от 13 часа ще стане още по-тежък. ВиК: Нивата на обемите на язовирите в..
Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген . Тази прогноза направи пред БНР Владимир Кисьов, бивш заместник-външен министър и главен преговарящ с ЕС. Той подчерта, че очаква до края на годината да отпадне "тази несправедливост" страната ни да не е част от Шенгенското пространство и определи днешната среща на вътрешните министри в..
Председател на 51-вото НС рано или късно ще изберат. Накрая може би ще стигнат до съгласие за най-възрастния. Въпросът е към какво води тази стъпка? Това прогнозира проф. Милена Стефанова, политолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в интервю пред БНР. "И сега е моментът, в който изкарват парата, емоциите се нагнетяват,..
Здравният министър издаде заповед, с която се забранява износът на лекарство за недоносени деца, заплащано от Здравната каса. Лекарството няма заместител, а вносителят му е получил сигнали от родители за липсата му в аптечната мрежа у нас. Забраната за износ влиза в сила от 23 ноември и ще действа до 20 януари догодина. Лекарството се използва за..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..