Има ли амиши във Ветринци

Ветринци е малко, спретнато село близо до главния път София – Варна. В последните години, заради спокойствието и красивата природа в селото близо до Велико Търново се заселиха много нови хора – семейства с деца и чужденци. В последните дни местните хора са разтревожени от публикациите, в които се цитира кметския наместник на Ветринци, че в селото има амиши, които се държат странно и сектантски. 

Амишите са религиозна група от хора, която се опитва да живее без благата на индустриалната и техническа еволюция. Определят се като крайно протестантско течение. Мъжете ходят с капели и дълги бради, а жените са с дълги рокли и пребрадени глави. Не са официално регистрирано вероизповедание в България.

Има ли амиши във Ветринци - това се питаха местните хора, които се събраха на общоселско събрание снощи на площада в селото:

„Цялото село е в шок и се опитва да разбере за какво става въпрос, защото ние, местните, не познаваме амиши и не сме виждали подобно нещо. Още по-странно беше това нещо със сектата. Бабите са уплашени, местните са в шок. От къде дойде – гръм от ясно небе“, каза местен жител пред БНР.

„Не, аз не съм срещала такива. Можете да се огледате, че тук няма никой, който е странно облечен или е с по-дълга брада от мъжете. Не зная кой има интерес да се пускат такива неверни слухове. От една лъжа се разрасна и се разпространи информация. Родителите ми писаха наскоро – Вярно ли е? Просто абсурдно, абсурдна е тази новина“, допълни негова съселянка.

„Нямаме напрежение възрастни и млади хора. Няма амиши. Не зная кой го измисля това нещо, за да вкарва смут“, каза друга.

„Близо 20 години живяхме в САЩ и се прибрахме и намерихме селото. Съпругата ми го намери онлайн, дойдохме, запознахме се с хора и ни хареса от 2017 година. Не сме амиши, а православни християни“, каза завърнал се сънародник.

„Моите деца ме питаха какво е това секта, какви са тези литератури. Няма такова нещо. Това всичкото е долна лъжа и инсинуация на един човек, който се опитва да създаде напрежение в селото, така че да има група от хора, които да застанат зад него“, допълни друг жител на селото. 

„Те не са секта. Те са християнска група. Живеят здравословно, живеят в затворена среда, произвеждат си продуктите. Дай боже, такива да дойдат, а не крадци“, обясни друг.

В журналистическите публикации за населването с амиши във Ветринци е цитиран кметският наместник Кольо Минков. Той не се появи на общоселското събрание. Не отговаря и на мобилния си телефон. Местните хора казват, че не са го виждали отдавна, защото бил в дълъг болничен.

За един от представителите на "амишите" във Ветринци се спряга млада жена, дошла си от Канада, която е родила сама в дома си, а съпругът ѝ е потърсил кмета, за да издаде акта за раждане на детето. Тази жена е 35-годишната Силвия Мирославова и разказа, че е родила в дома си, защото раждането е станало бързо през нощта и не е успяла да стигне до болницата във Велико Търново:

„Мога да заявя на 100 процента, че не принадлежа към никаква организация. Не сме амиши. Лично не сме виждали такива хора в село. Затова всички бяхме в шок от тази статия, признавам си. Затова съм изненадана, че ги няма източниците на информация, за да кажат имена, да кажат имат ли проблем, какъв е проблемът, за да може да се разреши, защото така един казва нещо, друг си го подхвърля. Това, че не използваме технологии, не използваме модерна медицина – просто не е вярно“ .

Силвия и съпругът ѝ са програмисти и за тях високите технологии са от значение, за разлика от идеологията на амишите.

Докато във Ветринци се бунят духовете защо селото е нарочено за колония на амиши, православната 200-годишна черква се събаря. Местните хора си направили инициативен комитет и дарителско сдружение. Архитект е направил проект за възстановяването на храма, който е свързан с освободителните борби на България, а проектът за повече от един милион лева чака държавно финансиране. Това е по-големият проблем, казват хората от Ветринци:

„Години наред нямаше в това село, колко кметове се изредиха, да очистят църквата. Тези деца се хванаха и почистиха църквата“, сподели местна жителка.

„Ние вече три години я поддържаме, но от страна на институциите - нищо. Внесен е проект за възстановяване на църквата, който до ден-днешен няма развитие. Финансиране не е отпуснато, то се чака от бедствия и аварии“, допълни неин съгражданин.

„Църквата е паднала. Не е пипано от 1945-а година. С митрополит Григорий не сме се виждали и говорили. Ние не можем нищо да направим. След като Синодът не може да направи, ние какво можем да направим?“, каза друг.