Едуард Лукас: Хватката на Путин върху властта отслабва

С 9 месеца закъснение тази седмица най-после беше публикуван докладът на Комисията по разузнаването и сигурността в Камарата на общините на британския парламент, озаглавен „Русия“.

Вместо да отговорят обаче на въпроса дали Москва е изиграла ключова роля за резултата от референдума през 206 година за Брекзит, депутатите от комисията декларират, че две поредни правителства на торите не са установили, но и не са търсили каквито и да било доказателства за такова нещо.

Комисията е надпартийна и призовава правителството и службите за сигурност да проведат ретроспективно разследване. И като основания за това посочват данни за руски опити да повлияят през 2014-а на шотландците да гласуват за отцепване от Обединеното кралство, а също и констатации, че Лондон се е превърнал в любима пералня за мръсни руски пари, както и в гостоприемно място за богати руснаци, които активно участват във финансирането на британските политически партии.

Правителството на Борис Джонсън - който беше лидер на кампанията за напускане на Европейския съюз, отказва разследване за руски пръст в Брекзит. Но само преди седмица обвини Русия в опит да повлияе на резултата от изборите миналия декември с разпространяване на откраднат документ за готвеното британско-американско постбрекзит търговско споразумение. А публикуваният този вторник доклад беше готов още през октомври, но Джонсън не позволи обнародването му преди вота.

По тази тема се Деян Йотов разговаря с един от експертите, дали показания пред комисията по разузнаването в Камарата на общините. Едуард Лукас е дългогодишен кореспондент на списание „Economist“ за Съветския съюз, Русия и Източна Европа, автор на няколко книги, сред които „Новата Студена война“.

„Много неща ме изненадват в този доклад. Изненадан съм от това, че британското разузнаване и службите за сигурност не са действали достатъчно енергично и решително срещу заплахите за демокрацията ни. Това може и вече да не е така, но очевидно има провал през последните години.

Изненадан съм, че не са сътрудничили по-ентусиазирано на разследването. Очевидно е, че комисията не е получила информацията и помощта, която би трябвало да се очаква. Затова сега ми е много интересно как ще реагира правителството - ще видим ли сериозно усилие за противодействие на руската, а и на китайската, политическа война срещу Великобритания. Този въпрос остава отворен“, казва Лукас.

Сега с основание можете да се скарате на скептиците с „аз казвах ли ви“?

Споделях опасенията си още от 90-те години на миналия век. Тревожех се от нивото на корупцията и организираната престъпност в Русия и как ще се отразят те на нашата система. Как западните финансови институции могат да бъдат корумпирани от контакта си с Русия. Тревожех се от завръщането на стария КГБ, който така и никога не остана в историята. За руския империализъм също.

Години наред ме смятаха за вманиачен, параноичен и боец реликва от Студената война. Във Форин офис даже имаше клише „вманиачени приказки като на Едуард Лукас“, за да се отхвърлят подобни опасения като моите. Но сега думите ми се повтарят и дори се затвърждават от на практика най-важната парламентарна комисия. Много съм доволен от това. Но ми се щеше да се беше случило по-рано.

От доста години вече Русия е обвинявана в злонамерени действия срещу Великобритания - пропагандни кампании, намеса в политическия живот, кибератаки, дори убийства. Как да си обясним отказа на премиера Борис Джонсън да разреши публично разследване за руска намеса в референдума за Брекзит?

Въпросът ви е отлично резюме на проблема. Смайващо е как не само настоящият премиер, но и предшественичката му Тереза Мей, Дейвид Камерън преди нея, а преди него Гордън Браун и Тони Блеър - не разбират Русия. Всичките демонстрираха незаинтересованост, наивност дори - съсредоточени върху примамливи възможности за инвестиции в Русия и нежелаещи да видят заплахата, която идва от нея - не само в чужбина, но и в самата Великобритания.

Мисля, че това се дължи на остатъци от оптимизма от 90-те години, на приоритета на икономическия растеж над всичко останало. Може би и на това, че се насочват големи усилия към антитероризма и заради други външнополитически сметки. Не мога да разбера защо Борис Джонсън не иска да се захване с този много сериозен проблем. Това не е проблем само за консерваторите, а за всички партии. Необходим ни е надпартиен консенсус за укрепване на политическата ни система така, че тя да е в състояние да издържа на атаките на онези, които искат да ни навредят.

Кое трябва да се атакува първо - масираното пране на руски пари в Лондон, финансирането на политическите партии от руски олигарси или друго?

Не може да стане със сребърен куршум. Няма просто и бързо решение. Проблемът е голям и сложен. Като тероризма - подхождаме към него от различни ъгли. Атакуваме пропагандата и набирането на терористи. Инфилтрираме агенти в терористичните групировки. Проблемът е криминален, външнополитически, военен и законодателен. Трябва да осъвременим законите си в тази насока.

Това ще ни помогне да се противопоставим на политическата война. Трябва да сложим край на климата на безнаказаност за хора, които действат като агенти за оказване на влияние от името на Русия, Китай, Саудитска Арабия, която и да било враждебна чуждестранна сила. Те трябва да се уплашат - че може да загубят работните си места, да бъдат съдени и да влязат в затвора.

Възможно ли е политическо земетресение в Лондон заради руския фактор? Или торите ще съумеят да загърбят въпроса, както в Съединените щати републиканците съюзници на Доналд Тръмп неутрализираха доклада „Мълър“ за руска намеса в изборите там?

Скептичен съм към тази метафора - политически земетресения. Истинските трусове не се случват много често. Може би имаше едно такова след Втората световна война. Но много често нещо, което изглежда голяма промяна, всъщност не е такава. Друг път нещо, което се превръща в голяма промяна, не изглежда така докато се случва.

Комисията за разузнаването и сигурността в парламента е съставена от лейбъристи, консерватори и шотландски националисти. Тя е добра основа за партиите, без изключение, да се обединят около разбирането, че всеки елемент от политическата ни система трябва да бъде бранен - в избирателните райони, партийните щабове, депутатските кабинети. Също и процесът на получаването на финансиране от партиите. В интерес на всички ще е да не могат чрез него да бъдат манипулирани. Защото в момента под лупа може да са даренията за торите, но проблемът засяга и другите. Затова не ни трябва политическо земетресение, а надпартиен консенсус.

Русия очаквано отрича каквито и да било обвинения срещу нея. И контраатакува такива като вас с обвинения, че сте русофоби. Русофоб ли сте, господин Лукас?

Аз всъщност не съм русофоб. Говоря руски, чета руска литература, живял съм в Москва няколко години. Не знам какво значи русофоб. Може би да работиш срещу интересите на Кремъл...

Искам да дам много категоричен отговор на това. Не приемам определението русофоб за себе си. Според мен русофобите са в Кремъл. Това са Путин и неговата шайка, които ограбват обикновените руснаци, унищожават репутацията на Русия, изолират Русия от света, пречат й да реализира пълния потенциал на поразително талантливия й народ и невероятното й културно наследство. Обвиненията от тяхна страна приемам просто като евтина политическа обида.

Владимир Путин положи вече основите да управлява още 16 години. Как според вас ще изглеждат те?

Не смятам, че би било мъдро да се правят сега прогнози за политическата ситуация в Русия. Защото историята показва, че ситуацията там може да се промени изневиделица. Никога не бяхме чували за Путин, а изведнъж той се издигна. След това рокадата - смяната на постовете на Путин и Медведев, също до голяма степен беше изненадваща. А сега гледаме протести в Хабаровск, които никой не очакваше, че ще се случат. Затова рязка политическа промяна е напълно възможна, както и дълги периоди на стагнация.

Бих казал, че властовата хватка на Путин е далеч по-слаба от преди. Един от основните показатели за това е, че апетитът на Русия за геополитически приключения е намалял. Последният път, когато Путин беше в беда, можеше да играе с украинската и със сирийската карта и така да предизвика националистически плам, който да отвлече вниманието на хората от икономическите и политическите провали на режима му. Това не мисля, че ще проработи пак - икономически е достатъчно добре, но политически той отслабва от известно време. 

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.