В японския град, който на 6 август 1945 година е ударен от атомна бомба, има 170 дървета, оцелели въпреки взрива. Тогава те се били на около 2 километра от епицентъра - там, където е паднала самата бомба, разказа в интервю за „Изотопия“ Насрин Азими - съоснователка на организацията „Зеленият завет на Хирошима“. Тя е основана през 2011 година и разпространява семена, стръкчета и фиданки от тези дървета навсякъде по света.
Дървета, оцелели след ужаса, има и в Нагасаки, където е хвърлена атомна бомба три дни след първата атака, но засега дейността на организацията се развива основно в Хирошима.
Насрин заминава за японския град преди много години, където я отвежда работата ѝ в ООН. Дърветата в Хирошима, оцелели от бомбардировката, привличат вниманието ѝ веднага. Изучава ги едно по едно, докато не осъзнава, че са „цял оркестър“.
„Започнах да обсъждам този въпрос с приятели и специално със скъпата ми приятелка Тамако Уанабе. Тя ръководи неправителствена организация, но корените на семейството ѝ са тук и тя е изключително свързана с този град. Тя прие радушно идеята ми и веднага започна разговори с градинари, архитекти и историци. Открихме, че в града се пазят писмени следи за дърветата“, спомня си Насрин. По думите ѝ разпространението на тези дървета на колкото се може повече места в света ще позволи повече хора да чуят „тяхната стара песен“.
И преди основаването на организацията разсад от тези дървета се подарява от администрацията в Хирошима на важни гости на града. Насрин и Тамако обаче променят това. Семената, стръкчетата и фиданките и до днес са безплатни, но срещу обещанието със сигурност да бъдат засадени.
„Настояваме нашите партньори да помнят, че това е стрък от дърво, което е оцеляло при атомната бомбардировка над Хирошима. Тези дървета са посланици, мисионери. Те наистина са много ценни, защото могат да споделят толкова много от преживяното, макар и мълчаливо“, категорична е Насрин.
Когато започват проекта, възнамеряват да направят много сериозно проучване преди да го обявят официално. „Но през март 2011 година стана инцидентът в атомната електроцентрала във Фукушима и заедно с Тамако почувствахме, че наистина е настъпил моментът да започнем. Светът трябваше да чуе разказите на тези мълчаливи свидетели на ядрената атака в Хирошима. В Нагасаки също“, пояснява Насрин.

„Много от дърветата са ранени. Някои от тях са черни от страната, от която ги е ударила вълната. Други или имат дупки в стъблото, или през годините се е наложило да бъдат укрепени, трети изглеждат доста необичайно. Въпреки това са красиви. Те продължават да дават семена, плодове и цветове. Знаете ли, тук идват хора от целия свят - от Афганистан, Европа и буквално от всички краища на света. Те се изумяват от вида на дърветата, които носят белезите, но продължават да живеят. Устойчивостта им е невероятна. Истината е, че ние всички носим белезите на тази трагедия. Всяко от тези дървета с тежки рани може да умре всеки ден, но това за щастие не се случва. Живи са, както и хората са оцелели след ужаса и защото имат много важно послание към света. Това е много важно и спешно послание. Ние трябва да се вслушаме в него“, убедена е Насрин.

„След атомната бомбардировка за жителите на Хирошима светът е бил оцветен единствено в черно, бяло и сиво. Дори тогава е имало много сериозен дебат дали градът би могъл някога да бъде възстановен. Много хора умирали всеки ден. Никой не е бил сигурен какво е нивото на радиация и изобщо какво ще се случи. Месеците минавали - декември, януари, а хората продължавали да умират от раните си и облъчването. Всички са чувствали, че на това място нищо няма да поникне, изобщо няма да има живот в следващите 75 години“, казва още Насрин, цитирайки безбройните разкази на свидетели, преживели ужаса на атомния взрив.
„Но през пролетта някои от дърветата напъпили. Представете си малките зелени пъпки, от които се появяват цветовете и плодовете на дърветата, новите листа. Зелено в този ад от сива пепел, от мрак, болка и смърт. Мисля, че това е бил много символичен момент за хората в Хирошима. Много е красиво. Ние непрекъснато нараняваме природата, но тя някак успява да се справи и животът си проправя път. И това е продължило през 50-те и 60-те години, когато Хирошима все още се е възстановявал от ужаса на атомната бомба“, допълва Насрин.

Архивите на администрацията в Хирошима помагат на Насрин Азими за проекта ѝ.
„За мен е истинско чудо, тъй като аз не съм японка, че хората са започнали да записват какво се случва с дърветата и да оставят писмени следи. След това открих, че това е много характерна японска черта. Те започнали да събират и пазят информацията за дърветата, които са били там и преди бомбардировката. Впечатляващо е, защото преди трагедията такива дървета е имало навсякъде - в училищата, парковете, храмовете, а след това - почти никъде. Когато градът се е възстановявал от развалините, покрити със сив прах, и се е построявала нова инфраструктура, някои от тези дървета е трябвало да бъдат преместени, за да може оттам да мине път или да бъде направена постройка. Японците обаче са се погрижили за дърветата и са го описали много старателно“, разказва Насрин и цитира по памет:
„Например това дърво е било първо там, след това е преместено на друго място. То е пораснало от пън, за който се е считало, че е мъртъв“.

„Посланието е, че ние трябва да помним и че земята и почвата - те имат свои собствени спомени. Когато за първи път пристигнах в Япония и посетих Мемориала в Хирошима, бях много учудена, защото имаше само текст. Нямаше вещи, както бих очаквала на база на опита си в европейски и американски музеи и мемориали. Това е текст, който трябва да ни осигури памет. Архив, който никога не би трябвало да изчезва и благодарение на който може да се възстанови всичко. Ние знаем толкова много за дърветата - свидетели на атомната бомбардировка, защото всичко е било записано. Ако не бяха толкова прецизни, щеше да бъде изключително трудно да се заемем с нашата мисия“, обобщава Насрин и кани и българските ботаници да се свържат с нейната организация, за да получат разсад от тези специални дървета.
Целия репортаж на Марта Младенова чуйте в звуковия файл.

" Не харесвам противопоставянето между нашите и чуждите празници. Това е битка с предизвестен край ". Това е мнението на инфлуенсърката Флора Стратиева. За нея Хелоуин е изкуствено създадена разделителна линия . Всекидневието ни е наситено с американски културни кодове, подчерта тя пред БНР и предложи: " Единственият начин българските..
Миналата седмица Съединените щати наложиха санкции на двете най-големи петролни компании в Русия - "Роснефт" и "Лукойл". Офисът за контрол на чуждестранните активи към американското министерство на финансите им даде срок до 21 ноември да се избавят от собствеността си зад граница. Германското правителство успя да договори с американците изключение от..
Изумен съм от настървението срещу църквата и то от майки и бащи, родители, каза в интервю пред БНР актьорът и режисьор Мариус Куркински за предложението на БПЦ да се въведе предмет "Религия" в училище. В предаването "Хоризонт за вас" той сподели, че не вижда грешка в църквата и "православният християнин не говори за църквата, той вярва..
В Деня на Черно море специален доклад и карта на екологичната организация "Грийнпийс" - България представят заплахите за водния басейн и организмите в него, които са резултат от т.нар. тралене. Това е обичаен метод за индустриален риболов, като специално дънното тралене е забранено в България заради огромните щети, които нанася на..
Националната асоциация за приемна грижа започна кампанията "Те са наша грижа" с медийното партньорство на БНР. По данни на асоциацията всяко второ дете в приемна грижа е било подигравано, изолирано или пренебрегвано. Половината приемни деца са ставали обект на клюки в квартала. Всяко трето дете е третирано като различно в училище . Това не е..
Регионалната инспекция по околната среда и водите в Плевен е констатирала нередности при управлението и капацитета на регионалното депо за битови отпадъци в Ловеч . За установеното при извършените проверки са уведомени министърът на околната среда и водите Манол Генов, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда Росица..
Жители на столичния квартал "Люлин" блокираха за около час вчера кръстовището на булевардите "Царица Йоанна" и "Петър Дертлиев". Те протестираха заради кризата с извозването на боклука от квартала. През последните два дни се чистят 9 от 10-те микрорайона на "Люлин". Всички контейнери, които не са били обслужени онзи ден, гарантирано са..
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..