Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бактерии в птиците и рибите им помагат при миграцията

Снимка: БГНЕС

В средата на август не мислим за есента, но птиците вече се готвят за път.

Къде и какъв е сензорът, който води от хилядолетия птиците, рибите и други мигриращи твари по едни и същи пътища - това дълго бе въпрос, който вълнуваше учените  биолози от цял свят. Необичаен отговор намери международен екип, в който влизат д-р Йони Уортмън и Ювал Вербер от Катедрата по биология в Академичния колеж "Тел Хай" в Израел, д-р Робърт Ритек от университета във Флорида и д-р Евиатър Натан от Оксфорд. Според тях не е необходимо да се търси специален орган или част от него в мигриращите птици, риби, земноводни или бозайници, а бактерии и вируси, които живеят в тях. В последно време точно тези микроорганизми предизвикват ужас у човека, който търси ваксина, за да се избави от тях, но според д-р Йони Уортмън не бива бактериите и вирусите да се демонизират, защото могат да бъдат и много полезни.

"Животните усещат и използват магнитното поле на Земята, но не със собственото си тяло, а през поведението на бактериите и вирусите от определени групи, които живеят в тях. Те усещат магнитното поле и помагат на мигрантите да се ориентират в пространството. Тези микроорганизми винаги са живели в мигриращите животни, но досега не са били "осветени с правилното фенерче". За първи път доказахме, че "компасът" в рибите, птиците, костенурките или елените са магнитотактични бактерии. Доказахме, че има голямо разнообразие от такива бактерии, но не намерихме нито един вид от тях в организмите на животните, които не мигрират", потвърди д-р Йони Уортмън.

Според учения бактериите се характеризират с това, че точно като желязната игла на компаса се насочват към полюса. Но това, което ги направлява, е вътре в тях и никакви лабораторно създадени полета не могат да ги накарат да сбъркат посоката. Те направляват мигриращите твари да плуват, да прелитат или да бягат по земното магнитно поле.

"Те сочат на животните посоката, докато се движат в морето, въздуха или на сушата. В рамките на експеримента открихме, че определени видове магнитотактични бактерии обитават точно определени животни. Често тези микроорганизми са сходни, като например при китовете и при тюлените. В един и същи животински вид може да има няколко вида. Магнитотактичните бактерии и вируси, открити в бозайници като китове и прилепи, си приличат, докато при пингвините и морските костенурки ориентиращите ги микроорганизми са много по-различни. Интересното е, че открихме и доказателство за еволюционната връзка между птиците и влечугите именно по наличието и еволюцията на тези магнитотактични организми".

Броят на описаните от учените видове организми, които служат за ориентири в пространството, се увеличава от година на година. Успели са да създадат апаратура, с която по-лесно да ги разпознават.

"Недалеч от нашият научен център в Израел се намира и огромният резерват Ахула, където зимуват около 5 милиона птици всяка година. На брега на Херцелия - недалеч от Тел Авив, е мястото, където морски костенурки идват да снасят яйцата си. Колегите от Америка изследваха в Аляска пътя на мигриращите риби и на елените. Особено интересна беше експедицията на британските колеги в Антарктида, където успяха да вземат проби от пингвините. Благодарности и на българските полярници, които им оказаха съдействие. Доскоро само предполагахме, че съществува връзка между магнитната ориентация в пространството на мигриращите животни с вируси и бактерии, които живеят в тях. Сега вече можем да кажем - това е научен факт", подчерта д-р Йони Уортмън.

Репортажа на Искра Декало можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

18 хиляди дървета ще бъдат засадени в Кипър за борба с климатичните промени

В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари.  Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..

публикувано на 24.11.24 в 03:26
29-ата климатична конференция в Баку, Азербайджан

Нова сделка за климата бе постигната в Баку след извънредни преговори

Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..

публикувано на 24.11.24 в 02:18
Проект

Благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите"

Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем.  Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..

публикувано на 23.11.24 в 09:30

Как се борят с мръсния въздух в Лондон

Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..

публикувано на 22.11.24 в 06:51
Евгения Ташева

Евгения Ташева: Сякаш има паралелни реалности при управлението на отпадъците

" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..

публикувано на 21.11.24 в 18:16
Натали Петрова-директор на фестивала

В Банско започва най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения

Най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България предлага на публиката неповторим формат с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75 филмови премиери от 39 държави, 16 презентации, срещи и дискусии с най-големите легенди със световни имена от света на планинарската..

публикувано на 17.11.24 в 05:30

Финансите ще са ключовата тема на 29-ата климатична конференция

29-ата световна конференция за климатичните промени започва днес в азербайджанската столица Баку. На форума се очакват около 100 световни лидери, а ключова тема ще бъдат финансите, свързани с климатичните промени и последствия. Около 50 хиляди правителствени представители, инвеститори и активисти ще се съберат на събитието, което вече е..

публикувано на 11.11.24 в 00:05