Да бъдеш дигитален будител

За родителите обаче е било много стресиращо, признава Десислава Димитрова, която е и класен ръководител на пети клас.

„Непрекъснати разговори, почти през целия ден с тях. Всеки ден, защото те са далеч от нашата сфера и им беше много странно как всичко ще се случи, как ще бъдат ангажирани децата, ще получат ли необходимите знания. Доста от родителите останаха без работа. Беше трудно, но впоследствие прекараха повече време с децата си и мисля, че това им се отрази много добре.“  

Дистанционното обучение е направило Десислава по–търпелива. 

„Защото беше трудно всичко на момента да бъде предадено, казано, показано. Аз по принцип искам много бързо да се случват нещата. И те ме научиха в момента на едно голямо търпение, че аз трябва да съм изключително търпелива към тях“, отбелязва преподавателката и отчита „страшното натоварване“ и „страшния стрес“ и за деца, и за родители в необичайната ситуация.

„Аз не съм се замисляла дали, примерно, нещо е уредено в тази ситуация от гледна точка на министерство или така нататък. За мен беше важното аз да съм пред компютъра, да си предам урока. Аз правих видеа, с които да им помагам да си научат по-лесно уроците“, сподели още тя.

Десислава Димитрова се учи от своите ученици и е сигурна, че при следващо преминаване към дистанционно обучение учителите като нея ще се справят. През 2018 година училището във Велинград започнало да използва приложението за класна стая на Гугъл, а девет от преподавателите преминали специално обучение за работа с приложения, учениците също използвали инструментите.

„Там те развиват творчество, там те развиват мислене. Те там се чувстват най-добре. Не да е точно по-конкретен план, но примерно една от задачите на 8-ми и на 11-и клас, те работеха в екип, колкото и невъзможно да беше, то се случи, те си направиха сайтове, които бяха свързани с безопасен интернет. Изготвиха си брошури да различни кътчета в България, красиви, по техен си модел, по това как те виждат. Водих и един клуб „Деца в дигиталния свят“, който също трябваше да бъде онлайн. Накрая завършиха и всяко дете написа есе „Какво е за мен дигиталният свят“. По-малките ученици, четвърти-пети клас, го описват като една стая, в която всичко е там. Лаптопът, телефонът, госпожата е там. Всичките сме заедно и сме в една стая“, разказва още Димитрова.

Преподавателката по информатика от Велинград е на мнение, че новата учебна година трябва да започне присъствено.  

„Защото все пак контактът с децата на мене ми липсваше - живия контакт. По интернет няма как да ги прегърна. Аз винаги съм чувствала тяхната обич. Всеки ден казваха: „Госпожо, липсвате ни. Госпожо, кога ще сме на училище?“. Живият контакт е нещо незаменимо, защото аз, освен че съм техен учител, аз съм и техен приятел. Много децата ми споделят и лични неща. Говорим си за неща, които си извън училището. Липсва ми това да ги виждам, да се смеят, да ми задават въпроси, да са около мене. Така че силно се надявам да бъде присъствена.“  

Отличието, което ѝ бе присъдено от Българската асоциация за информационни технологии, кара Десислава Димитрова да се чувства дигитален будител.  

„Защото се показа и се доказа, че наистина българските учители са велики и са будители. По принцип учител означава будител за мен, а сега това определение – дигитален, е въз основа на тази обстановка, в която трябваше всички да живеем.“