Двама музиканти на калдъръма на Стария Пловдив

Двамата коментират всякакви въпроси - от Съединението, което лишава Пловдив от честта да бъде столица, през социализма, до днешните дисбаланси. 

Единият не е съгласен с тезата, че всичко в България било разграбено и унищожено - „мафиотите се борят, бият се и още не могат да разпределят богатството".

"Беше мизерия при социализма. Даваха ми 100 лева заплата, гладувах. В Ливан отидох да живея 1972 година, плащах си всичко, те живееха щастлив живот, обикаляха цял свят, аз тук никъде не смеех да отида, само до Москва, бях затворен. „Концлагер“, не можеш да мръднеш никъде", оплаква се Стефан Григоров, по-възрастният от двамата.

В разговора на калдъръма неизменно се вплитат препратки към миналото като тази: „Навремето Тодор Живков беше хитрец, обаче умен хитрец. Бойко Борисов ей толкоз не е вземал от него.“

Уличните музиканти не са на едно мнение и за коронавируса. Единият казва за другия – цял свят се пази, само той не се пази. А другият декларира, че е готов да отиде „в болницата, където са най-тежкоболните“.

Старият град тази година е празен, няма ги туристите, няма ги групите, споделят китаристите. Стефан е завършил Музикално училище. Бил е учител по пеене. Сега си допълва пенсията от 350 лева с пеене и свирене на улицата.

Свирят всякакви мелодии – еврейски, арабски, немски, италиански, испански, холандски... „Все знаем по една песен.“

„Няма държава, на която да не й пеем песните, особено нашите, балканските страни.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.