Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Археолози настояват Могилата Малтепе от I-II век след Христа да се превърне в музей

Доц. Костадин Кисьов
Снимка: личен архив

Завърши археологическото проучване на Могилата Малтепе от I-II век след Христа край село Маноле. Припомням, че разкритата през 2019 година внушителна кула от римско време, висока повече от 20 метра, се превърна в истинска сензация, като очакванията бяха при последващи разкопки да бъде намерено и гробно съоръжение. Това, което в крайна сметка стана ясно след няколко месеца работа на обекта през лятото е, че гробница няма и че най-голямата могила на Балканския полуостров – Малтепе е изкуствено изграден насип, като на върха се е извисявал  култов храм. Междувременно преди старта на проучванията тази година трябваше да се извърши и укрепване на разрушените от дъждовете участъци от кулата, чиято конструкция е била компрометирана още през XVI век от набезите на иманяри. Сега градежът е вече засипан и тепърва ще се обсъжда как да бъде възстановен и експониран храмовият комплекс.

"Това съоръжение представлява един подземен фундамент, чиято цел е била да държи, да изведе на голяма височина една постройка, изградена с колонада, така наречената храмова постройка и поради тази причина в края на годината започнахме да засипваме южната стена, но тъй като в края на годината нямахме време  и средства, оставихме за тази година засипването, но преждевременно през февруари се срути част от фасадния слой и по-голямо разрушение имаше в югоизточния ъгъл на най-горната част на структурата поради факта, че вътре е издълбана от иманяри. Тази година възстановихме градежа на 5 метра от върха", каза директорът на Регионалния археологически музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов. 

И още от категорично установеното при разкопките:

"Цялата периферия в кръг е проучена. Ние открихме 5 капитела, 2 фрагмента от барабанните колони и 30 квадрови блока. Всичко това е било горе, те са били част от 5 стъпален мраморен постамент, който е стоял на фундамента и над него е била изградена храмова постройка, чиято височина, като изчисляваме диаметъра на колоните и капителите, е била около 4 метра", допълни Кисьов.

Могилата да се превърне в музей на открито – за такова бъдеще на обекта ще настояват археолозите. След края на техните проучвания е ред на инженерите и архитектите да преценят как това да се случи. Според доц. Кисьов единият вариант е да бъде свален насипът от северната страна на Малтепе, така че да се види фундаментът, върху който е стоял и храмът. Туристическа атракция може да бъде според него и 40-метровият иманярски тунел в основата, който е запазен напълно. На ход са администрацията на Община Марица, която стана инициатор на начинанието преди 3 години и Министерството на културата. 

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Самите палестинци трябва да се разграничат от "Хамас"

"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..

публикувано на 13.10.25 в 18:02
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Нетните инвестиции за последните няколко месеца не са положителни

"Това, което  е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част  и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..

публикувано на 13.10.25 в 17:02
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам

"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..

публикувано на 13.10.25 в 15:06
Стефан Софиянски

Стефан Софиянски: Проблемът в София е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината

" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...

публикувано на 13.10.25 в 14:18
Даниел Стефанов

Даниел Стефанов: Частичните местни избори никога не изглеждат особено добре

"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..

публикувано на 13.10.25 в 13:42
Ивайло Катерски

Ивайло Катерски: Да използваме нашата идентичност, за да се наложим като дестинация за винен туризъм

България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..

публикувано на 13.10.25 в 10:51

Къде отлитат прелетните птици?

"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври.  Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..

публикувано на 13.10.25 в 09:52