Навършиха се 100 години от рождението на проф. Александър Нейнски - изтъкнат български виолист, педагог и общественик. Дълги години (от 1970 до 1984 г.) той е председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци и със своята работа постига много за издигането на престижа на българския музикант.
Забележителна е и работата на проф. Нейнски като педагог - той подготвя някои от най-изтъкнатите наши виолисти: Огнян Станчев, Драгомир Захариев, Димитър Чиликов, Бедрос Папазян, Георги Стоянов и още много други. С авторитета си на музикант той е сред тези, които насочват обучението в Музикалната академия - като ръководител на катедрата по струнни инструменти, заместник-ректор и ректор в продължение на много години.
Александър Неински е роден на 12 септември 1920 г. във видинското село Стакевци. На 18 години постъпва в софийското Музикално училище, където учи при прочутите цигулари Христо Обрешков и Владимир Аврамов, а на 22 е вече студент в Музикалната академия, в класовете по виола на професорите Стефан Магнев и Стефан Сугарев. Започва кариерата си на музикант в оркестъра на Ансамбъла за песни и танци на МВР. От 1949 до 1953 г. специализира в Полша при Яржембски и Раковски. При завръщането си в България постъпва в оркестъра на Софийската опера, където е водач на виолите. В този период започва и работата му като преподавател в Академията - през 1956 става доцент, а от 1964 г. е професор по виола. Създава над 20 сборника с етюди, гами и технически упражнения за виола. Автор е и на “Начална школа за виола”. За известно време е началик на отдел „Училища по изкуствата“ към Министерството на културата. Александър Нейнски умира през 2003 г.
В Златния фонд на БНР се съхранява изказване на проф. Нейнски от 1980 г., когато е чествана 60-годишнината му. Чуйте в звуковия файл, където ще откриете и негово изпълнение в дуо с пианиста Стефан Траянов.
На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..