Проф. Мороу: Северна Ирландия е заложник в сделката за Брекзит

Северна Ирландия е единствената част от Обединеното кралство, която ще има сухопътна граница с Европейския съюз след Брекзит. Каква точно ще бъде тази граница, това зависи от изхода на затлачените благодарение на британския премиер Борис Джонсън търговски преговори.

На такова чувствително място като Северна Ирландия това е от голямо значение, защото не става дума просто за икономика или бизнес, а за съхраняване на мира, постигнат с подписването през 1998 година на Споразумението от Разпети петък, което изисква отворена граница.  

Проф. Дънкан Мороу, преподавател по политически науки в Ълстърския университет в Белфаст, не за първи път е събеседник на БНР по темата Брекзит. Когато преди повече от две години участва в специалното изнесено предаване на програма „Хоризонт“от Лондон в деня на първоначално обявената дата за излизането на Обединеното кралство от ЕС, когато Брекзит така и не се случи, каза, че никой в Лондон не го е грижа за Северна Ирландия. Днес картината не изглежда по-различна.

Северна Ирландия отново е използвана за разменна монета във все по-затъващите преговори. Спорният Законопроект за вътрешния пазар на Борис Джонсън допълнително усложнява нещата.

Знаем какво мислят в Брюксел и в Лондон за мярката на Джонсън, но какво мислят за нея самите северноирландци?

Гледам на това по два начина. Официално политиците в северноирландското събрание гласуваха по този повод преди два дни и отхвърлиха Законопроекта за вътрешния пазар, като казаха, че британското правителството трябва да съблюдава международното право. Така че това е едната, официалната страна, която е, че политиците поставят под въпрос мярката, поне в тази част, която нарушава международните норми. Другата страна на въпроса е, че всичко това се случва по време на кризата с Covid-19. Така че на улицата бих казал, че основното внимание е насочено към коронавируса. Брекзит ни „полазва“ много бавно, но все още не е нарушил спокойствието на обикновените хора. Официално Северна Ирландия отхвърли Законопроекта за вътрешния пазар, но неофициално ние все още сме в „чакалнята на събитията“.

През декември миналата година всички северноирландски депутати в британския парламент гласуваха против Споразумението за Брекзит. След това през януари враждуващите партии в Стормонт в акт на безпрецедентно единство, макар и по различни парични, също отказаха да подкрепят „сделката по развода“. Същото това споразумение, което тогава бе наречено „триумф в преговорите“ от Борис Джонсън и което той сега е готов да погази. Изглежда обаче нито Лондон и, което е по-интересно, нито Брюксел, не обърнаха внимание на това какво мислят северноирландците. Към днешна дата можем ли да причислим и ЕС в списъка на „лошите субекти“, които не ги е грижа за Северна Ирландия?

До известна степен - да. И Лондон, и Брюксел са погълнати от търговията и международната политика, а Северна Ирландия е твърде малка на сцената. От друга страна Северна Ирландия се превръща в заложник, защото Европейският съюз се ангажира да подкрепя Република Ирландия, за да е сигурен, че сделката няма да бъде за сметка на Ирландия. Резултатът може да бъде конституционна промяна, промяна във формата на управление, или най-малкото голяма промяна във практическото функциониране на Обединеното кралство, ако възникне търговска граница в самото кралство. Но смятам, че сте прав за „лошите субекти“, защото нашите интереси винаги са на втори план, независимо че хората се борят за тях и въпреки че изразяваме нашето мнение по различни начини, то никога не е решаващо.

Разбира се, че търговията и икономиката са голямата загриженост, но може би най-важното си остава крехкият мирен процес. Колко опасни за мира са последните развития около Брекзит, особено когато става дума за възникване на твърда граница на остров Ирландия?

Ако трябва да съм откровен, заплахата за мирния процес е в сърцевината на нещата. Бих казал, че досега политиците в Северна Ирландия се опитват, ако не друго, то поне да запазят мира. Това не се поставя под въпрос. Но ние знаем, че всяка промяна или всеки риск за конституционния управленски баланс в Северна Ирландия винаги са водели до по-голямо поляризиране и понякога до конфликти. Всеки си дава сметка за това. Причината за напрежението обаче предполагам е, че не знаем какъв ще бъде крайният резултат от Брекзит и за какво точно се борим. Засега въпросът с мирния процес остава някъде на по-заден план, но той винаги е в съзнанието на хората и винаги има риск.

Плановете на Борис Джонсън доведоха до намесата на кандидата за американски президент Джо Байдън, на председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси и на четирима влиятелни конгресмени. Всички те смятат, че Законопроектът за вътрешния пазар е заплаха за Споразумението от Разпети петък. Можем ли да очакваме по-активна роля на американските политици в бъдеще, още повече че Америка е гарант за мира?

Мисля, че можем да очакваме по-активна намеса, особено ако бъдат използвани клаузите в Закона за вътрешния пазар, които заобикалят международните норми. Смятам, че вече беше нанесена вреда на страната ни на международната сцена само заради тези клаузи в законодателството. Американците, или най-малкото демократите, дадоха категоричен сигнал, че няма да има двустранна търговска сделка, ако има нещо, което нарушава Споразумението от Разпети петък. Потенциален резултат от това е Великобритания да няма сделка с Евросъюза, но също и да няма сделка със Съединените щати, така че са заложени също икономическите и политическите интереси на Обединеното кралство. Това е игра с високи залози - нищо че в популярните медии още не се тръби за тях.

Борис Джонсън обича да изтъква, че прави всичко в името на запазването на целостта на Обединеното кралство. Какви са обаче шансовете точно заради неговата политика да стане точно обратното, то да се разпадне? 

Има най-малко 50 процента шанс да не се запази целостта и това ще стане, когато Джонсън стигне до положение на отслабени връзки между отделните части на кралството и така бъдат накърнени юнионистките чувства. Първа ще е Шотландия, защото шотландското правителство ще се опита да използва икономическата и политическата криза. Но същото важи и за Северна Ирландия, защото може да се стигне до много твърда граница между Обединеното кралство и Република Ирландия, а това ще дестабилизира политическият процес и последиците в дългосрочен план ще са много сериозни. Ясно е, че въпросът за бъдещето на Обединеното кралство е следващият за решаване след този за Брекзит.

През седмицата северноирландският министър на здравеопазването критикува един от най-великите музиканти - родения и живеещ в Белфаст Ван Морисън, за това, че е написал нова песен срещу карантината. Когато се порових по темата обаче открих, че Ван Морисън има песен от миналата година и срещу Брекзит. Тя се нарича Nobody In Chargeи в нея между всичко останало казва, че политиците, цитирам: „дрънкат глупости безкрайно и получават прекалено много пари за да прецакват нещата“.

Да, предполагам, че Ван Морисън вероятно седи в къщата си и гледа какво се случва в северноирландската политика, което наистина е заради Брекзит и заради местното поляризиране. Ние нямахме правителство 3 години. В крайна сметка вече имаме, но то е много неустойчиво и крехко. Оцеля благодарение на Covid-19, защото пандемията засенчи всичко друго. И ето го Ван Морисън отново, този път с песен за коронавируса. Трябва обаче да кажа, че всичко това около Ван Морисън се приема по-скоро на шега. Но между другото, при посещение в Северна Ирландия миналата година Борис Джонсън заяви, че е „време всички ние да преминем от тъмната страна на улицата към светлата страна на пътя“, а това са думи от песен на Ван Морисън.