Милен Михов: Определението на празника 24 май не е "срещу" Москва и "за" Брюксел

Вчера на първо четене парламентът прие да се преименува празникът 24 май. По предложение на "Обединени патриоти", депутатите записаха в Кодекса на труда официалният ни празник да се нарича "Ден на българската писменост, просвета и култура", вместо както към момента „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.

„Не вярвам между първо и второ четене да се стигне до поправка на нашето предложение, защото ние не сме направили нищо лошо. А това, че може би това стана изненадващо, се дължи на един чисто процедурен въпрос – поправката, която не засяга трудово-правни отношения, е като промяна в Кодекса на труда. Поради тази причина тази поправка не е разгледана от компетентните ресорни комисии - по образование и по култура, а в социалната комисия, и там не получи подкрепа“ – това обясни още депутатът.

По думите му опасенията, че тази промяна води до разделение на българското от славянското са несъстоятелни:

„Защото в основата на славянската писменост и култура е именно българското културно наследство, формирано в ранното средновековие въз основа на българската писменост, създадена в българските духовни столици Плиска и Преслав“.

На въпрос дали ВМРО не внася това предложение, защото често от Русия или Македония има претенции чия е азбуката, Михов посочи:

„Не е това причината. Причината е, че и историческата основа, на която лежи този празник, е родена и създадена в България, а и самият празник, който вече има два века история, е създаден и честван непрекъснато в България.“

„И когато ние сме записали, че тази писменост е славянска, самите ние даваме аргумент за различни твърдения от страна на Русия, например. Затова нашето предложение е да се върнем към българските корени на празника и това не е насочено срещу Русия или други славянски държави – това не е нито филско нито фобско предложение – не е срещу Москва и за Брюксел, а в полза на нашата национална традиция“.

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.