Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Отвъд края на историята" с доц. Александър Сивилов

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

Съвременната политика все по-често ни поставя въпроса за мястото на демокрацията в нашето общество. Днес Русия е смятана за една от най-авторитарните държави в света, наред с Китай и вероятно Северна Корея. Това не винаги е било така. 

През 90-те години президентът Борис Елцин бе един от най-добрите партньори на европейските държави и САЩ. Той е възприеман и до днес като „най-демократичния“ ръководител на Русия, но повечето руснаци не го помнят с добро. Времето на неговото управление е останало в тяхната памет като „бурните 90“ години, поради огромната социална криза, разграбването на съветското стопанство, появата на руската мафия и олигархията. Освен всичко това, Борис Елцин създава и централизираната политическа система контролирана от президента, такава, каквато я виждаме и днес в Русия.

Пикът на преобразяването на страната са бойните действия започнали в столицата на 3 октомври 1993 г. и завършили с разстрела на парламента в Москва на следващия ден.

Събитията, които водят до промяната на руската политическа система, имат по-дълга предистория. Разпадането на СССР на 25 декември 1991 г. прави Руската федерация основен наследник не само на повечето активи на комунистическата държава, но и на пасивите. Екип от икономисти около Елцин предлага освобождаване на цените и въвеждане на пазарни реформи. Те започват през 1992 г. С бесен галоп обикновените граждани губят доходите си, повечето големи предприятия спират да работят, поради липса на държавна поддръжка и пазари, а трудното им положение създава възможността да бъдат изкупени на безценица.

Колкото и странно да звучи за много хора, късният Съветски съюз е предпоставка за демокрацията в бъдещата Руска федерация. Според Конституцията на страната, приета през 1989 г., Конгресът на народните депутати е върховния властови орган в държавата. Парламентът на Русия утвърждава Министерския съвет по предложение на президента, както и гласува бюджета и всички закони.

В парламентарните структури към началото на 1993 г. вече има оформена силна антиелцинска и антиреформена група. Депутатите отказват да утвърдят състава на Министерския съвет и се стремят да спрат икономическите промени, които според тях водят до разграбване на държавата.

Политикът Борис Немцов приканва някои от тях да минат на страната на президента, защото “парламентът  ще бъде разгонен с войска и танкове“.

На 21 септември 1993 г. Елцин обявява Указ № 1400. С него той започва процес на промени в конституцията и търси смяна на съотношението на властите в полза на президентската институция. Насрочват се и избори за нов парламент – Държавна дума. От този момент президентът управлява с укази, без да се съобразява със съществуващата политическа система.

Председателят на парламента Руслан Хасбулатов се допитва до Конституционния съд, който обявява че държавния глава нарушава конституцията. Напрежението нараства, а страните събират въоръжени привърженици,.докато Елцин може да разчита на армията. Около и в сградата на парламента идват паравоенни групи, които са готови да защитават депутатите.

На 3 октомври една от тях е изпратена да се опита да завземе сградата на телевизията намираща се в кулата Останкино. Там поддръжниците на парламента са посрещнати с огън от специалните части. В града започват сблъсъци. Сградата на Върховния съвет, която е известна като „Белия дом“, е обградена вече от почти седмица, а на 4 октомври на мостовете срещу нея са изкарани танкове. Същият ден Борис Елцин заповядва да бъде открит огън по зданието, в което са се събрали неговите противници. По митингуващите стрелят снайперисти.

Според официалните данни в боевете на 3 и 4 октомври загиват 124 руснаци, а са ранени 348 души, много от които са мирни граждани. Реалните цифри вероятно са 3-4 пъти по-високи. Въпреки разследванията проведени през 1998 г. и до днес няма обвинени за случилото се.

Разстрелът на парламента дава възможност на Борис Елцин да въведе нова Конституция. Президентът става основната фигура в руската политика. Държавната дума и Съвета на федерацията имат съвещателни функции, а реформите продължават. Олигархията в Русия процъфтява до такава степен, че през 1996 г. успява да гарантира спечелването на изборите за Елцин, докато обикновените граждани живеят във все по-голяма нищета.

Днешното политическо лице на страната е начертано в един кървав сблъсък, който е спечелен със сила от „най-демократичния“ президент на Русия, който е привърженик на пазарната икономика, либералния модел и приятел на Запада.

За да не видим смачкването на демокрацията от хора, които твърдят, че са демократи, е добре да помним историята и да знаем, че прекалената власт в ръцете на едни човек не означава благоденствие на цялото общество, а точно обратното.

"Отвъд края на историята" с доц. Александър Сивилов в "Политически НЕкоректно" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Италия се провежда 24-часова национална стачка на местния обществен транспорт

В Италия се провежда 24-часова национална стачка на местния обществен транспорт. Организирана от всички синдикати, тя ще приключи на 9-и ноември сутринта. Протестът е за икономическа корекция на заплатите на 100 хиляди работници в сектора, както и за "по-голяма безопасност, устойчивост и ресурси" за местния обществен транспорт. За..

публикувано на 08.11.24 в 22:24
Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп през 2020 г.

Фон дер Лайен предложи на Доналд Тръмп ЕС да купува американски вместо руски втечнен газ

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен е предложила на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп ЕС да купува американски вместо руски втечнен газ. Това съобщи самата тя след края на неформалната среща на европейските лидери в Будапеща. "Първо трябва да определим общите интереси и после да преминем към преговори", каза Фон дер..

публикувано на 08.11.24 в 20:59
Хакан Фидан и Йоргос Герапетритис

Гърция и Турция не постигнаха съгласие по спора за общата си морска граница, но продължават диалога

Гърция и Турция не постигнаха съгласие по спора за общата си морска граница, но ще продължат диалога. Това обявиха министрите на външните работи на двете страни, след като разговаряха в Атина. Гърция и Турция, съюзници в НАТО, но исторически врагове, отдавна са в противоречие по теми относно това къде започват и свършват континенталните им..

публикувано на 08.11.24 в 20:44

НАТО осъди Русия и Северна Корея за "опасно" разширяване на войната в Украйна

Страните-членки на НАТО осъдиха в съвместно изявление в петък лидерите на Русия и Северна Корея за "опасно" разширяване на войната в Украйна, като осъдиха Пхенян за военната ѝ подкрепа за Москва, предаде Ройтерс. "Задълбочаването на военното сътрудничество между Русия и КНДР оказва дълбоко влияние върху евроатлантическата сигурност и има..

публикувано на 08.11.24 в 20:27

Над 77 килограма марихуана задържаха на Граничния пункт "Кулата"

Над 77 килограма марихуана задържаха на Граничният контролно-пропускателен пункт "Кулата". Шофьорът, който е пътувал от Гърция за България, е задържан. Товарната композиция е влязла в страната ни   вчера  в 12.10 часа. Митнически служители от отдел "Борба с наркотрафика" са селектирали товарния автомобил за проверка,..

публикувано на 08.11.24 в 20:15

Окръжният съд в Плевен отложи делото за катастрофа, при която загинаха трима души

Окръжният съд в Плевен отложи делото за катастрофата, при която загинаха трима, като насрочи заседание на 17 декември. Тогава ще бъдат предоставени още доказателства по искане на обвиняемия, който управлявал автомобила без книжка и след употреба на алкохол. И днес преди заседанието пред Съдебната палата близки и приятели протестираха мирно с..

публикувано на 08.11.24 в 19:39
Йонко Мермерски

Йонко Мермерски: Слабостта на Тръмп е, че говори в хипербола, но посоката е правилна

Слабостта на Тръмп е, че говори в хипербола, но посока му винаги е правилна. Това каза пред БНР Йонко Мермерски, който живее в САЩ и беше преводач на Доналд Тръмп при срещата му с бившия премиер Бойко Борисов в Овалния кабинет. " Така е и за Украйна - има хипербола в говоренето, че ще спре войната за един ден, но това ще се случи и има план -..

публикувано на 08.11.24 в 19:39