„Отвъд Хоризонта“: България и европейските ѝ изпити

Следващата седмица Европейският парламент ще обсъжда върховенството на закона. Утре във фокуса на евродепутатите е и България, а в четвъртък ще бъде гласувана остра резолюция, която критикува страната ни в погазване на човешките права.

Кои са най-токсичните държави според Брюксел, където битката за върховенството на закона е като Сизифов труд, и кои са другите държави, които до момента са били подлагани на дебат в парламента?

„Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, на демокрацията, на равенството, на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“.

Това гласи дословно чл. 2 от Договора за Европейския съюз, под който подписи са положили всички 27 държави членки.

В името на този член и като пазител на Договора Еврокомисията представи първите по рода си доклади за върховенството на закона за всички 27.

Демокрацията е непрекъсната борба за намиране на точната система за проверка и баланс между институциите. С тези думи Вера Йоурова, заместник-председател на Комисията по ценности и права, започна представянето на докладите. Те разглеждат четири сфери - независимост на съдебната система, борба с корупцията, свобода на медиите и принцип на проверка и баланс между институциите.

„Защо тези сфери? Защото е важно да има цялостен поглед върху проблемите, най-малкото защото дефицитите често се превръщат в коктейл, който не може да бъде преглътнат, дори и отделните съставки да изглеждат безвредни“.

Анализ на „Политико“ показва, че думите „загриженост“ и „сериозна загриженост“ са споменати 30 пъти в доклада за Полша. На второ място се нарежда България - 19 пъти, следвана от Австрия - с 16 споменавания.

И все пак, Унгария и Полша се оказват най-проблемните държави. И срещу двете е в ход наказателна процедура по чл. 7 от Европейския договор, която може да ги лиши от правото на глас в Европейския съвет. От останалите 25 най-сериозна е ситуацията в нашата държава, а в Хърватия, Малта, Румъния и Словакия се води тежка борба.

Ако върховенството на закона е застрашено в една държава, то цялата европейска общност е под заплаха. Това заяви пред Еврокомисията Дидие Рендерс при представянето на докладите в сряда:

„Независимостта на съдебната система продължава да поражда опасения в редица страни, например, идентифицирахме проблеми с ограничаване на правомощията на съдиите в процеса на правораздаване. Още по-силни са опасенията заради нарастващото влияние на изпълнителната и на законодателната власти върху съдебната система, в това число за Конституционния и Върховни съдилища“.

В Румъния 42 спорни реформи, въведени от 2017-а до 2019-а година, имат негативен ефект върху съдебната независимост, заключава Брюксел. Веднага след представянето на доклада дясноцентристкото правителство на премиера Лудовик Орбан предложи пакет от съдебни промени, които да елиминират спорните реформи, въведени от лявото правителство на Социалдемократите. Една от контрареформите на Орбан е да се премахне Специализираният съд, който е считан за политически инструмент за оказване на политическо влияние върху прокурори и съдии.

Словакия също е критикувана за постоянно ниско ниво на независимост на съдебната система. Но и там тази седмица правителството обсъжда голяма съдебна реформа. Предстои законодателството да влезе в парламента. В Словакия убийството на журналиста Ян Куцияк през 2018-а беше повратна точка за обществото и насочи вниманието към корупцията, свободата на медиите, съдилищата и прокурорите.

В най-младата страна членка на Европейския съюз – Хърватия, Държавният съдебен съвет и Държавният прокурорски съвет, и двата - автономни и независими институции, не могат да изпълняват задълженията си заради липса на ресурси и заради намалена роля в подбора на съдии и на прокурори.

Европейският юг - Испания, Италия и Гърция, също не са без проблеми. В Испания Генералният съдебен съвет е заложник на политическата безизходица, свободите се ограничават с нов закон за обществената сигурност. В Италия медиите не са политически независими, пише Комисията, а в Гърция съдебната система не е нито достатъчно качествена, нито достатъчно ефективна.

Според Брюксел тези доклади са превантивен механизъм, който да показва проблемите в зародиш, преди те да са станали системни.

„Просто трябва да си признаем, че бяхме наивни в миналото“, каза Вера Йоурова.

Като единствената пряко избрана от европейските граждани институция, Европейският парламент в миналото винаги първи е включвал червената лампа за тревога.

След тежка икономическа криза през 2010-а в Унгария на власт идва Виктор Орбан. Още на следващата година той прави промени в Конституцията, които отразяват идеологията на Фидес - ограничават се правомощията на Унгарската национална банка, намалява се възрастта за пенсиониране на съдиите, но не и на главния прокурор, името на държавата е сменено от Унгарска Република на Унгария, а в преамбюла се споменава Бог, християнството, отечеството и християнските ценности.

Още в началото на 2012-а Европарламентът подлага на дебат промените в унгарската конституция. Години по-късно следват и други дебати. Премиерът Виктор Орбан не пропуска да говори в пленарна зала в Брюксел или в Страсбург и продължава да се опълчва на европейските институции и на критиките на евродепутати.

Начело на словесната война беше Ги Верхофстад - тогава лидер на парламентарната група на Алианса на либералите и демократите за Европа. През 2017-а на фона на Брекзит той казва:

„Имам повече уважение към евроскептиците, които поне казват - не харесвам Европейския съюз, не харесвам ценностите и затова си тръгвам. Вие, вие искате да продължавате да вземате парите от европейските фондове, парите на Европейския съюз, но не искате европейските ценности. Не, те не са за вас - как наричате това?“.

През 2018-а година Европарламентът представя доклада „Сарджентини“, с който евродепутатите препоръчват на Европейската комисия да започне процедура по чл. 7 на Европейския договор. Тогава премиерът Орбан отново остава непоклатим.

„Тук съм днес, защото вие няма да осъдите просто едно правителство, но една цяла държава и една нация. Отричате Унгария, която е част от семейството на християнска Европа вече над 1000 години“.

Всеки следващ дебат предизвиква все по-остра реакция на управляващите в Будапеща. Виктор Орбан изпитва удоволствие да дразни Брюксел и стига дотам, че обещава да върне смъртната присъда - нещо, което е несъвместимо с европейското право. Тогавашният заместник-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс не пести гневни предупреждения:

„Ако унгарското правителство предприеме стъпки да върне смъртната присъда, няма да се поколебаем да започнем необходимите процедури“.

Но Унгария, макар и първа подложена на обстрел в пленарната зала на Европарламента, не е първата държава, срещу която е започната процедура по чл. 7 от Договора на Европейския съюз. Първенецът е Полша. В края на 2017-а година Европейската комисия започва наказателната процедура срещу Варшава заради съдебната реформа, но дебати за върховенството на закона има още преди това - първо за медийната реформа, която позволи на министъра на финансите да уволнява и назначава в публичните радио и телевизия.

„Медийната свобода и плурализмът са също тясно свързани с фундаменталните права, особено със свободата на словото. Ето защо Комисията смята, че е нужно да се оцени този закон в светлината на върховенството на закона“, казва Франс Тимерманс през 2016-а година.

Първият премиер на управляващата партия Право и справедливост Беата Шидло тогава чинно изслушва критиките на евродепутатите в пленарна зала.

„На изборите народът на Полша гласува за манифеста на „Право и справедливост“. Той взема под внимание опасенията на гражданите, че след години на еврочленство, след години на трансформация, все още им е трудно да преживяват“.

И при Унгария, и при Полша ефект от дебатите в Европарламента и многобройните резолюции няма. Дори обратното. Войната става още по-ожесточена, а двете централноевропейски държави създадоха несломим съюз срещу брюкселските чиновници.

Но в една държава ефект се видя. Румъния. На 3 октомври 2018-а година евродепутатите насочват вниманието си към северната ни съседка – страната, начело с премиера Виорика Дънчила, обвинявана, че е кукла на конци на лидера на социалдемократите Ливия Драгня, е разтърсвана от протести, организирани от завърнали се от чужбина румънци. Стига се до сблъсъци и полицейско насилие.

Вера Йоурова, тогава еврокомисар по правосъдието, казва:

„Последните месеци ситуацията в Румъния е нестабилна заради серия от прибързани решения по съществени въпроси. Ако тези опасения на Комисията нямат отговор, то тогава ще използваме всички налични средства. Ето защо Комисията призовава Румъния да отдели време за консултации и възможно най-скоро да постигне консенсус за изпълняване на препоръките на Венецианската комисия и на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка“.

Лицето на Румъния в Европарламента е архитектът на съдебната реформа след комунизма Моника Маковей. Тя води и битка в Страсбург срещу собствената си държава, или по-скоро срещу управляващите я:

„В Румъния група корумпирани политици не уважават закона, подчиняват съдии и прокурори на политиката, превръщат инвестиционни пари в изборни подкупи, унищожават сърцето на демокрацията“.

Правителството в Букурещ пада месец след дебата в Страсбург. Премиер става Лудовик Орбан - от дясноцентристката Национална либерална партия. Дебатите в Страсбург за върховенството на закона не са един и два. Красиви думи, изречени от евродепутатите се леят безпрепятствено, а и не само от тях.

Откакто България е член на Европейския съюз, няма председател на Еврокомисията, който да не е поставял като приоритет върховенството на закона.

Жозе Мануел Барозо през 2012-а:

„В моята реч за състоянието на Съюза тук, в парламента, ясно призовах за по-добър комплект от инструменти, с които да се адресират заплаха за фундаменталните ценности, върховенството на закона и демокрацията“.

Жан-Клод Юнкер през 2018-а:

„Комисията ще устои на всяка атака срещу върховенството на закона и продължаваме да сме загрижени от развитията в някои наши страни членки“.

Урсула фон дер Лайен през 2020-а.

„Комисията отдава възможно най-голямо значение на върховенството на закона. Затова ние ще гарантираме, че парите от нашия бюджет и от фонда „Следващо поколение ЕС“ ще бъдат защитени от всякакъв вид измама, корупция или конфликт на интереси. Това не подлежи на предоговаряне“.

Можете да променяте законите, но не и ценностите. Тези красиви думи сме чували не веднъж в Брюксел, но действия няма. Ценностите би трябвало да ни обединяват, а в последните месеци се оказва, че именно те ни разделят. И ако този път обещанието, че договорки няма да се правят, бъде изпълнено, дали пък това няма да доведе до бързо разделяне на Съюза на държави на две скорости.